понеделник, 23 февруари 2009 г.

ГПНЕ "Гьоте"....по тоалетната ще я познаеш!


Ето това е част от интериора (на тоалетната) на иначе елитната гимназия с преподаване на немски език "Гьоте",град Бургас.

Преди време взехме,че се прочухме като "лайняната гимназия",но май това ни прозвище си е напълно заслужено. Все пак снимката говори сама за себе си!

неделя, 22 февруари 2009 г.

Дуцко


И така: това е Дуцко! Подарък ми е за 19тия рожден ден не от кой да е,а от Дуцка (както е известна в Ъндърграунда на Меден рудник). Приликата с реални имена и хора е очевадна!!!
Като ми го подари,Дуцка излезе с номера,че дори и на 19 още не съм пенсия и плюшената играчка е предлог да запазя детското в себе си колкото се може по-дълго.
До тук добре. Обаче после,след като имах време да опозная Дуцко по-отблизо,намерих някой доста интересни сходства помежду ни:

1. Предполагам,че избора на порода в никакъв случай не е случаен! Това би трябвало да е питбул (или поне така пишеше на етикета). А какво прави един питбул най-добре: хапе! И аз хапя. Не буквално де,споко,но има моменти,в които както казва Дуцка "изгрубявам".

2. Дуцко има звънче. Аз пък имам голяма уста. Общото между двама ни е,че издаваме прекалено много шум и нерядко дразним околните.

3. Е няма как да подмина големите,дълбоки,кафяви очи,които имаме аз и Дуцко. И прекрасния,по кравешки,невинен поглед!

4. Нетипично за един питбул,Дуцко обича да го гушкат. Аз също. Демек,и двамата сме любвеобилни същества. (Тези,които са се сблъсквали и с не дотам любвеобилната ми страна,да мълчат,моля.)

След подробен анализ на приликите ни,бих казала,че Дуцка определено знае какъв подарък би ме зарадвал най-много!(и най-много ще ми ходи,де) Ето затова си я обичам нея,защото ми е досетливичка....и защото ми подарява подаръци,но това не е толкова важно :D

P.S. Дуцко,Дуцке,обичкам ви и двамата тооооооолкова много!!!

Питам се:

Аз ли изоставам или просто всичко около мен е забързало своя ход? Някак си,неусетно,ме е изпреварило. Всеки се е запътил на някъде,с блуждаещ поглед и глава,преливаща от мисли,от въпроси,от отговори. Не си дава почивка,а бърза. Препуска напред,без дори да е съвсем наясно накъде е това „напред”. Или пък откъде идва. Гони цели с все още неясни контури. Химери. Надпреварва се с времето. Гледа света изпод вежди и бърза. Бърза за някъде. За нещо. За някого.

Питам се:

Аз ли се промених или хората са вече други?
Мисля си,че съм същата. Но и другите не са по-различни. Пак същите-познати лица. И все пак има нещо различно. Нещо малко,невидимо. Мислите ни днес са различни. Едни по-зрели,други-все още наивни,но различни. Пътищата,които избираме,вече не са само познатите коловози. Има и нови,непознати,чакащи да бъдат извървени. Целите,които гоним, вече са по-далеч от носа ни. Неуловими,несъизмерими,но все пак наши. Лични. Очите ни са все същите-кафяви,сини,зелени. Но погледът ни днес е различен. Надеждата днес е различна. И май ние всички сме вече различни.


Пораснали.

петък, 20 февруари 2009 г.

Най-много страдат тези,които не знаят какво искат.

Това е заключението,до което стигнах.
Искаш,с надеждата да получиш достатъчно.С надеждата,че нещото,което ти липсва,е някъде там.Сред нещата /и хората/ ,които си пожелал случайно,импулсивно,недообмислено. А истината е,че единственото оправдание за цялата тази "лакомия",е недоумението,кое е липсващото парче от пъзела. Нещото,което ще задоволи нуждите,амбициите,похотта и апетита ти.

Мислиш си,че искаш някого. Бориш се за да привлечеш вниманието му,да му се харесаш. Ако трябва се правиш и на шут,стига да има полза. Усмихваш се,даваш всичко от себе си и си мислиш: "Ето това ми трябва на мен!". Искаш го и искрено вярваш,че трябва да го имаш. Въпроса е,какво става,когато го получиш? Радваш му се като на някоя нова лъскава играчка,докато не ти омръзне и не видиш,че около теб има още много щъкащи играчки-от лъскави,по-лъскави. И ти се приисква да имаш и тях. И така,докато се усетиш си загубил питомното и си хукнал през глава да гониш дивото.
В крайна сметка се опитвам да кажа,че всяко желание поражда ново желание,а то ново и ново,и.....в опита си да получим това,което искаме,ние все повече се отдалечаваме от него.

Да,дори аз се обърках. В мое оправдание ще кажа,че в главата ми това умозаключение звучеше доста по-смислено и логично. Не хаотично и разпиляно,както е сега,написано на хартия.

вторник, 10 февруари 2009 г.

За последно

Рядко се замисляме за дребните неща. За нещата,които подминаваме с лека ръка сякаш са ни даденост,мислейки че ще ги имаме завинаги. Докато не ги загубим. И после ни остава само спомена. Ако имаме късмет.

В духа на приближаващия празник Св. Валентин,който аз за поредна година ще пропусна,ме обхвана някакво странно,носталгично настроение именно по онези малки нещица,които преди съм получавала/вършела просто по навик.
Жестовете,милите думи,прегръдките и целувките.
Особено целувките. И се замислих,кога беше последната ми целувка с К.. Не беше отдавна и все пак колкото повече мисля,толкова повече спомена избледнява. Оказва се,че просто не си я спомням. Кога? Как? Защо? Мъгла. Сякаш не е значела нищо или по-скоро сякаш в онзи момент не съм вложила някакви по-дълбоки чувства в нея. Била е от онези неща,които правим по навик без много-много да се замисляме. Може би тогава не съм и предполагала,че ще е последна.
А човек трябва да помни последната си целувка. Особено ако е с някого,когото е обичал.

Дано да си я припомня. В крайна сметка не ми остава друго освен спомена за нея.

събота, 7 февруари 2009 г.

Искам


Днес,докато с Денито се разхождахме из деветте кръга на Ада (разбирайте покрайнините на Бургас),на мен най-после ми стана ясно какво искам да постигна за в бъдеще:

Искам да стана кучешки фризьор!!!
(Явно в тази професия има хляб!)

неделя, 1 февруари 2009 г.

Един БЕЗсмислен пост



Такааа,явно пак съм изпаднала в едно от шит-настроенията ми ако се съди по музиката,която дъня яко в нас,а именно Nickelback (или както казва Веска "Никелът се завръща" /буквален превод/).

По-потресаващото е,че наскоро (по-точно днес) се изцепих,че Чад (фронтменът-русия пич с яките къдрици и катинарчето) е секси....което може да говори за две неща: или критериите ми значително са се занижили или пък имам спешна нужда от очила. Но после като се замислих на какви хора до сега съм поставяла етикета "секси" май ще се окаже,че Чад е направо Мистър Свят!
Who knows? Както и да е....външният вид е без значение,стига да имаш глас като неговия!

Затова стига градивен самоанализ за днес!
Поздрав с Nickelback - Savin' me. /Само за ценители/
Enjoy ;)