неделя, 22 март 2009 г.

Добрият стар Google


1.Търсене на изображения,свързани с EU (European Union);
2.Търсените изображения са от категория "фотосъдържание";
3.Резултат от търсенето: русоляв батко със солидни познания за Европейския съюз;

Като начало,бих искала да отбележа,че и преди съм попадала на несъответствия между търсене и получен резултат,но това тук направо ме остави без въздух от смях!
Едва когато свикнах с гледката и истеричните пристъпи постепенно отминаха,ми стана ясно,че въпреки първоначалния ми шок,в получения резултат има и доза "солидна" логика.И тя е,че на нас,българите,като членове на въпросния Европейски съюз,не са спирали и няма да спрат да ни го нахакват!

Долу обръщенията "господин" и "госпожа"


ЕС определи за „политически некоректни" и „сексистки" обръщенията „господин" и „госпожа". Забраната засяга и „госпожица", тъй като указвала не само пола, но и семейното положение.

Питам се,какви несексистки обръщения би ни предложил на нас Европейския парламент,за да не нарушаваме гласувания от него закон? Може би "човек" (не издава пола,следователно не е сексистко) или изрази от сорта на "Ей,ти" и "Алооо,на теб говоря".
А доброто старо обръщение "госпожица" бихме могли да заменим просто с "жено",за да не издаваме топ секретна информация относно семейното положение на въпросния субект.

Интересен закон,наистина. Убедена съм,че ще спомогне за избягването на не една неловка ситуация.

събота, 21 март 2009 г.

Бас

Налудничав ден беше днес. А като се сетя,че още не е свършил,ми идва да си заровя главата в пясъка...
Всичко започна с феноменалното умозаключение на Ж.(което и Д. споделя),че аз не съм можела да отказвам. Не че го оспорвам,просто ми прозвуча някак си обидно,особено като се има предвид,че го чувам за втори път.
Та взехме с Ж.,че се хванахме на бас,дали мога цял ден да отказвам,без да ми мигне окото.
И така,след един ужасно дълъг и умопомрачително изморителен ден,в който не спрях да повтарям "Не",та "Не",в крайна сметка спечелих баса. За съжаление,на въпрос от сорта на "Каква е наградата?" не мога да отговоря,по простата причина,че ако го направя,ще взема да загубя детската аудитория. Но предполагам,в главите ви вече се е заформила някаква бегла представа за това,какво ще получа аз в замяна на нечовешкия ми героизъм.

Ето и на какви препятствия се натъкнах:
-гладувах (Пропуснах шанса да опитам от невероятния ябълков сладкиш на майка ми)
-не пих кафе...или поне не с обичайните заподозрени (Понеже ми се наложи да отхвърля най-категорично всичките им предложения)
-останах си вкъщи в събота вечер (Пак заради умопомрачително тъпия бас)

На кратко: Да казвам "Не" не е за мен...даже не е здравословно!

петък, 20 март 2009 г.

Абсурд

Абсурд. Ето това май е най-точната дума,с която да опиша себе си и държанието си в последно време. Не стига,че си позволявам да пристъпя поставените от мен самата граници,ами направо си противореча. Което,да си го кажа направо,хич не е в мой стил,но явно дори и при моите правила се пръква по някое изключение. Ок,проблема не е в изключенията,а в това за кого или за какво ги правя.
Уж си обещавам да сложа точка,а вместо това започвам съвсем ново изречение-за жалост пак по старата тема. И така края се превръща в ново начало или с други думи-запявам старата песен на нов глас. И в това няма лошо,по принцип,ама поне да си вземах бележка от предишния,прецакал се,опит. А аз,като абсолютен кон с капаци,се юркам напред-назад и се правя,че всичко е ок.
Тъй като и на мен самата не ми е много ясно,за какво,аджеба,говоря,ще взема да сложа край на супер малоумната метафора,в която се наших и ще говоря по същество.
Проблема е в прошката.
Като се сетя,че самата аз неотдавна посветих един не особено гениален пост на този благороден акт на всеопрощението,в който категорично твърдях,че АЗ не прощавам и не забравям,чак си се чудя на акъла...понеже това ми твърдение се оказа в последствие абсолютна фикция! Че прощавам,прощавам. То се е видяло,че и аз като повечето хора си имам по някоя и друга слабост,която околните умело използват при всяка отдала им се възможност. Или ако трябва да съм максимално точна,става дума за един индивид,който умее до такава степен да ме манипулира,че сигурно бих му простила и убийство. (Е,освен ако не е моето,защото аз достатъчно много му лазя по нервите.)
Какво ли не съм му прощавала-то не беше просташкото му държание,то не бяха интригите и униженията,на които ме е подлагал (къде нарочно,къде без да иска). Но явно каквито и чувства да храня към него са безгранични,щом смогвам всеки път да простя,да забравя и да обърна нова страница.
Но явно съм си такава...или поне спрямо него. И за жалост,той си го знае и умее да го използва.

Постче

Драги ми,Смехурко,

Прощавай,че не писах,но да си призная,събитията в последните две седмици така се наблъскаха,че и минутка време не ми остана.
Учене,пътувания,простотии с Д. и Ж.,за които май трябва да благодаря искрено,че ги има и че са до мен,защото иначе буквално бих психясала от притеснения,пред изпитна паника и напрежение.
Но на моята пословична несигурност и черногледство ще посветя отделен пост,защото нямам намерение да развалям добрия тон на този с параноичните ми брътвежи!
А сега малко инфо от първа ръка за незабравимото,хипер весело и забавно пътуване до София и Пловдив! Макар целта на пътуването да беше записването ми за пробните изпити в УНСС (дай Боже-моя университет!),с Д. и М. разказахме играта на София...или по-скоро тя на нас. То не бяха обиколки,то не бяха изтрещяни снимки,смях,простотии (в големи дози) и за капак-сървайвъра в градския транспорт и криеницата на гарата!
И така,с много емоции,отпътувахме към следващата дестинация-Пловдив. Срам,не срам,до този момент не бях ходила в този град,който обаче остави изключително дълбоки и приятни спомени в моето съзнание!
Като извадим извън скоби търченето подир влака за Асеновград, катеренето по тепетата на токчета и пробването на парадоксално къса и тясна рокля,то Пловдив и престоя ми там бяха невероятни! И за всичко това,разбира се,трябва да благодаря на Д. задето ме взе и ме изтърпя цели 3 дни! (А знам,че не е лесно!)
Определено нямам търпение да отида пак,дано е скоро! Да пия пак водка и кола по левче,да ме вози "камикадзе" и да слушам вицове за мухи и миди!!! А,и Д. да ме гаври по всеки възможен начин,че и аз нея! Но тя си знае,че си я обичкам!

Това е драги ми Смехурко!

Поздрав най-сърдечен!

Надя :)