Омръзна ми да съм тук,когато всъщност искам да съм някъде другаде. С някой друг.
Май за пореден път изпаднах в едно от присъщите ми меланхолично-депресивни състояния. За да си измия ръцете ще кажа,че се дължи на навъсеното небе над Бургас-мрачно,дъждовно и подтискащо...Уотевър,и т'ва ще мине.
Жалко само,че бирата свърши,че няма хубави филми за гледане (нищо,аз пак ще си пусна Ангели и демони) и че нямам никакво желание да си размърдам задника от нас. А уж ми е почивен ден...
Замислих се,какво оправдава тази моя сдуханост,ако мога така да я нарека,и стигнах до няколко варианта:
-Моята любима братовчедка,която се канеше да ми идва на гости,в крайна сметка няма да идва. Гадно.
-Мойто камби (а.к.а. Лин) заминава скоро за Англия и много,много ще ми липсва. И тя,и простотиите и (предимно свързани с порно и сфинктерни помпи-не питайте!) Нищо де,нека и тя да види малко свят,че нали е от село..поправка: курортно селище ПУУморие :D
Гледам,небето взе да се развиделява...Стискайте палци и с настроението ми да стане така!
четвъртък, 25 юни 2009 г.
неделя, 21 юни 2009 г.
It's summertime and the sun has got me goin' wild
Ех,слънце пече,много е добре,чак ми се иска да тръгна боса по асфалта,да си щракам с пръсти и да не ми пука за нищо. И в ушите ми яко да дъни Никълбек-Рокстар...
Кеф,кеф,ама няма...слънцето го гледам само иззад рецепцията,асфалта под краката ми ми пари единствено когато тичам да си хвана мизерния-ултра-миризлив-автобус-тип-Чавдарче. С други думи...I'm totally FUCKED UP!
Карай,аз съм си непукист!
Обещах да не се оплаквам,тъй че ще си трая :)
Иначе да се похваля,направих си сефтето! Да бе,беше много яко,ама как болеше после,ноу комент! За да не стават грешки ще уточня,че под сефте имам предвид първата баня за сезон 2009,да не си помислите нещо друго ;)
Даа,винаги съм казвала,че няма нищо по-хубаво от Бургас,морето,кръжащите (и цвъкащи) чайки,горещия пясък и студения Туборг.
Ех,обичам го лятото....
Кеф,кеф,ама няма...слънцето го гледам само иззад рецепцията,асфалта под краката ми ми пари единствено когато тичам да си хвана мизерния-ултра-миризлив-автобус-тип-Чавдарче. С други думи...I'm totally FUCKED UP!
Карай,аз съм си непукист!
Обещах да не се оплаквам,тъй че ще си трая :)
Иначе да се похваля,направих си сефтето! Да бе,беше много яко,ама как болеше после,ноу комент! За да не стават грешки ще уточня,че под сефте имам предвид първата баня за сезон 2009,да не си помислите нещо друго ;)
Даа,винаги съм казвала,че няма нищо по-хубаво от Бургас,морето,кръжащите (и цвъкащи) чайки,горещия пясък и студения Туборг.
Ех,обичам го лятото....
петък, 19 юни 2009 г.
Вина
Да ви призная,напоследък доста често взех да се чувствам виновна и то без никой да ме обвинява. Излиза така,че аз сама съм си и адвокат,и прокурор,и съдник. Че даже и надзирател от време на време.
Виновна съм за дето пропилявам и малкото си свободни дни в безплоден сън. Виновна съм,че така пропускам много потенциални прекрасни моменти с хората,които обичам. Виновна съм,че до такава степен съм се вглъбила в работата,че не успявам да намеря така необходимото ми време да реализирам намеренията/желанията си. (Ах,как ми се пътува....до Сандански,примерно.)
Може би майка ми е права като казва,че животът ми напоследък се изчерпва до най-простите човешки нужди: ядене-спане-посещаване на WC-то...ааа,и бачкане :S
Виновна съм и за дето не намирам време да списва моя си блог,който преди време си направих с такова желание. Но,спокойно,вие,драги читатели,нищо не губите! Убедена съм,че на никого не му се слушат словоизлияния от сорта на "Обичам си милото" и "Липсваш ми,мишле",пък в момента се намирам именно в тази черна дупка(=любов),така че само можете да бъдете благодарни,че не съм тръгнала да ви досаждам с натрапчиво-маниакалната си еуфория. ;)
Иначе последните дни бяха интересни.
Особено BarBossa с Лин,последвалата разходка в морската с огромна торба пуканки в ръка и обсъждането на сексуалния живот (или по-точно липсата на такъв) на околните.
Абе,ние двете умеем да се забавляваме...особено за чужда сметка :D
Виновна съм за дето пропилявам и малкото си свободни дни в безплоден сън. Виновна съм,че така пропускам много потенциални прекрасни моменти с хората,които обичам. Виновна съм,че до такава степен съм се вглъбила в работата,че не успявам да намеря така необходимото ми време да реализирам намеренията/желанията си. (Ах,как ми се пътува....до Сандански,примерно.)
Може би майка ми е права като казва,че животът ми напоследък се изчерпва до най-простите човешки нужди: ядене-спане-посещаване на WC-то...ааа,и бачкане :S
Виновна съм и за дето не намирам време да списва моя си блог,който преди време си направих с такова желание. Но,спокойно,вие,драги читатели,нищо не губите! Убедена съм,че на никого не му се слушат словоизлияния от сорта на "Обичам си милото" и "Липсваш ми,мишле",пък в момента се намирам именно в тази черна дупка(=любов),така че само можете да бъдете благодарни,че не съм тръгнала да ви досаждам с натрапчиво-маниакалната си еуфория. ;)
Иначе последните дни бяха интересни.
Особено BarBossa с Лин,последвалата разходка в морската с огромна торба пуканки в ръка и обсъждането на сексуалния живот (или по-точно липсата на такъв) на околните.
Абе,ние двете умеем да се забавляваме...особено за чужда сметка :D
неделя, 7 юни 2009 г.
Абе,ко е туй нещо,бе?
Открих я! Открих песента на живота! Неее,не става дума за Мюзик Айдъл! Става дума за хитовото парче (месо) на орк. Бриз-Ко е туй нещо? -един своеобразен връх на творческата мисъл.
Ето го и него,върха:
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Дупки прави, багер не е,
вълна има, овца не е,
семе хвърля, сеяч не е,
с едно око, кьорав не е,
гем си има, конче не е.
Леле, мале, кой туй нещо?
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Кабарясва, мая не е,
право седи, чирак не е,
радват му се, бебе не е,
целуват го, мома не е,
корем пори, хируг не е,
шкембе стържи, касап не е.
Корен има, дърво не е,
цеф си има, пушка не е,
вода пуска, чешма не е,
в дупка влиза, гущер не е,
от дупка излиза, змия не е,
здраво търка, пила не е,
сирене прай, мандра не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
В слива седи, костилка не е,
запретва се, ръкав не е,
надува се, гайда не е,
кокал няма, охлюв не,
лава хвърля, вулкан не е,
тъмно дири, къртник не е,
бели прави, дете не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Сладичко е, шекер не е,
глава има, човек не е,
багаж мъкни, хамал не е,
в тъмно вижда, котка не е,
басма цепи, и нож не е,
брада носи, то поп не е,
голо ходи, теляк не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Яйца мъти, клочка не е,
втвърдява се, кипрпич не е,
от сън буди, петел не е,
хайвер хвърля, риба не е.
Леле, мале, какво е туй,
кой го познай, халал да муй!
Айде,на койт' познай,халал да муй и от мене!
Ето го и първият ентусиаст,подложил се доброволно на тази,иначе непосилна за средностатистическия човешки мозък,главоблъсканица:
[14:19:49] Lin каза: ам...новият мултифункционален уред на WS-телешоп
[14:20:15] Lin каза: стийм моп от ново поколение :D
Споко,отворени сме и към други предположения,все пак гатанката не може да се тълкува еднозначно,така че (главо)блъскайте на воля!
_____________________________________________________
Само не мога да разбера,защо младо и старо е ревнало,че съвременната музика не образовала. Дрън-дрън. Как да не образова? Я вижте само колко въпроси би събудила у любопитните,невинни детски главици:
"-Мамо,мамо,ама какво е това нещо? Ама за какво се използва? Ама как? Ама защо?"
Идете кажете после,че музиката не възпитавала!
Ето го и него,върха:
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Дупки прави, багер не е,
вълна има, овца не е,
семе хвърля, сеяч не е,
с едно око, кьорав не е,
гем си има, конче не е.
Леле, мале, кой туй нещо?
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Кабарясва, мая не е,
право седи, чирак не е,
радват му се, бебе не е,
целуват го, мома не е,
корем пори, хируг не е,
шкембе стържи, касап не е.
Корен има, дърво не е,
цеф си има, пушка не е,
вода пуска, чешма не е,
в дупка влиза, гущер не е,
от дупка излиза, змия не е,
здраво търка, пила не е,
сирене прай, мандра не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
В слива седи, костилка не е,
запретва се, ръкав не е,
надува се, гайда не е,
кокал няма, охлюв не,
лава хвърля, вулкан не е,
тъмно дири, къртник не е,
бели прави, дете не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Сладичко е, шекер не е,
глава има, човек не е,
багаж мъкни, хамал не е,
в тъмно вижда, котка не е,
басма цепи, и нож не е,
брада носи, то поп не е,
голо ходи, теляк не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Яйца мъти, клочка не е,
втвърдява се, кипрпич не е,
от сън буди, петел не е,
хайвер хвърля, риба не е.
Леле, мале, какво е туй,
кой го познай, халал да муй!
Айде,на койт' познай,халал да муй и от мене!
Ето го и първият ентусиаст,подложил се доброволно на тази,иначе непосилна за средностатистическия човешки мозък,главоблъсканица:
[14:19:49] Lin каза: ам...новият мултифункционален уред на WS-телешоп
[14:20:15] Lin каза: стийм моп от ново поколение :D
Споко,отворени сме и към други предположения,все пак гатанката не може да се тълкува еднозначно,така че (главо)блъскайте на воля!
_____________________________________________________
Само не мога да разбера,защо младо и старо е ревнало,че съвременната музика не образовала. Дрън-дрън. Как да не образова? Я вижте само колко въпроси би събудила у любопитните,невинни детски главици:
"-Мамо,мамо,ама какво е това нещо? Ама за какво се използва? Ама как? Ама защо?"
Идете кажете после,че музиката не възпитавала!
събота, 6 юни 2009 г.
Моите любими неща
Блог-фурията Lin ми отправи предизвикателството да изброя нещицата,които харесвам и които са ми влезли по един или друг начин под кожата.
Е,Линчо,приемам с удоволствие,все пак не ми се ще аз да съм слабото звено в щафетата.
Ето и един кратък (или не чак толкова) списък на харесваните от мен неща:
Книгите
...особено онези старите,изпокъсаните,прелиствани и препрочитани толкова пъти,че на места мастилото е поизбледняло,а страниците са се слепили. Харесвам и техния мирис. Самата мисъл,че са преминали през толкова много ръце,че толкова много очи жадно са попивали всяка дума от написаното в тях,ме кара да се прехласвам още повече и да извличам истинско,неподправено удоволствие от всяка една прочетена книга.
Дъжда
Харесвам...обожавам дъждовните сутрини/следобеди,в които мързеливо се излежавам в леглото,слушам тихото барабанене на дъжда по прозорците,по покривите и асфалта и вдишвам с пълни гърди свежестта му. А,да,обожавам и миризмата му. Направо ме опиянява.
Мъжките парфюми
...са една от най-големите,ако не и най-голямата ми слабост. Един силен мъжки парфюм би могъл буквално да ме изкара извън релси,понеже за мен е последната,важна и завършваща нотка от цялостното впечатление,което един мъж оставя у мен. И му отдавам голямо значение...
Ако имаше начин дори аз самата бих ползвала мъжки парфюми..Хм,всъщност,защо пък не?!?
Двусмислиците
Харесва ми факта,че чрез тях човек деликатно издава истинските си намерения/желания/нужди. Казва едно,а тайно (или не чак толкова) мисли и намеква за друго.
Снимки
Странно е-аз самата не обичам да се снимам/да ме снимат,но за сметка на това обожавам да се ровя из чуждите снимки. Харесва ми мисълта да се запечата всяка минутка от нечии живот като във фото дневник-всяка усмивка и всяка сълза,всеки пристъп на смях или отчаяние. Е,не говоря за снимки тип "Я ме виж,сера!",говоря за нещо по-идейно,по-смислено.
Lenny Kravitz
Харесвам го. Обожавам го. Не,не,не,боготворя го! Може за някои (Коста,Марио,споко,няма да ви издам) Тони Стораро да е човекът-глас,за мен,обаче,това безспорно и безапелационно е Лени Кравиц...Имам чувството,че той,пеейки,сякаш прави любов с музиката,с микрофона,а и с цялата публика. Толкова страст и емоция има в неговите изпълнения,та чак ми се подкосяват краката....
Ето и едно много специално поздравче с любимата ми негова песен:
Lenny Kravitz-Believe In Me
Бирата,цацата и пържените картофки
Да,макар да се водя болярско чадо,морето,неговите трудови хора и традиции ми лежат къде-къде по-присърце. Повярвайте ми,за мен няма нищо по-хубаво от капанче с приятели,задушевен разговор,бутилка студено Бургаско,порция хрупкава цаца и байганети с ка(шка)вал. Именно в такива моменти знам,че съм наистина щастлива...чувство,донякъде дължащо се и на поредната изпита до дъно бутилка бира,кой знае. ;)
Нощното къпане
Харесва ми спокойствието на нощта,възможността да плувам свободно,необезпокоявано,докъдето ми стигнат силите,без да се ограничавам само до шамандурите.
Винаги при зачекването на тази тема в съзнанието ми изниква едно и също: поморийския плаж,стабилно студената вода....и Живко. Ех,спомени,спомени.
Приятелите си
Винаги съм твърдяла,че е важно качеството,а не количеството. Един приятел,но истински. Е,аз се считам за щастливка,защото имам не една,а цели три,прекрасни приятелки,които наистина обожавам и без които живота ми би бил значително по-празен и сив.
Обичам грубостите на Денито,простотиите,които си дрънкаме с Веска,както и сериозните,философски разговори с Каринския. Та,кратко и ясно казано: Обичам ви!
Айде,стига толкова по темата,нека да дам думата и на някой друг.
Хвърлям ръкавицата на Vutleine и Йоре.
И да не ме разочаровате,ей!
Е,Линчо,приемам с удоволствие,все пак не ми се ще аз да съм слабото звено в щафетата.
Ето и един кратък (или не чак толкова) списък на харесваните от мен неща:
Книгите
...особено онези старите,изпокъсаните,прелиствани и препрочитани толкова пъти,че на места мастилото е поизбледняло,а страниците са се слепили. Харесвам и техния мирис. Самата мисъл,че са преминали през толкова много ръце,че толкова много очи жадно са попивали всяка дума от написаното в тях,ме кара да се прехласвам още повече и да извличам истинско,неподправено удоволствие от всяка една прочетена книга.
Дъжда
Харесвам...обожавам дъждовните сутрини/следобеди,в които мързеливо се излежавам в леглото,слушам тихото барабанене на дъжда по прозорците,по покривите и асфалта и вдишвам с пълни гърди свежестта му. А,да,обожавам и миризмата му. Направо ме опиянява.
Мъжките парфюми
...са една от най-големите,ако не и най-голямата ми слабост. Един силен мъжки парфюм би могъл буквално да ме изкара извън релси,понеже за мен е последната,важна и завършваща нотка от цялостното впечатление,което един мъж оставя у мен. И му отдавам голямо значение...
Ако имаше начин дори аз самата бих ползвала мъжки парфюми..Хм,всъщност,защо пък не?!?
Двусмислиците
Харесва ми факта,че чрез тях човек деликатно издава истинските си намерения/желания/нужди. Казва едно,а тайно (или не чак толкова) мисли и намеква за друго.
Снимки
Странно е-аз самата не обичам да се снимам/да ме снимат,но за сметка на това обожавам да се ровя из чуждите снимки. Харесва ми мисълта да се запечата всяка минутка от нечии живот като във фото дневник-всяка усмивка и всяка сълза,всеки пристъп на смях или отчаяние. Е,не говоря за снимки тип "Я ме виж,сера!",говоря за нещо по-идейно,по-смислено.
Lenny Kravitz
Харесвам го. Обожавам го. Не,не,не,боготворя го! Може за някои (Коста,Марио,споко,няма да ви издам) Тони Стораро да е човекът-глас,за мен,обаче,това безспорно и безапелационно е Лени Кравиц...Имам чувството,че той,пеейки,сякаш прави любов с музиката,с микрофона,а и с цялата публика. Толкова страст и емоция има в неговите изпълнения,та чак ми се подкосяват краката....
Ето и едно много специално поздравче с любимата ми негова песен:
Lenny Kravitz-Believe In Me
Бирата,цацата и пържените картофки
Да,макар да се водя болярско чадо,морето,неговите трудови хора и традиции ми лежат къде-къде по-присърце. Повярвайте ми,за мен няма нищо по-хубаво от капанче с приятели,задушевен разговор,бутилка студено Бургаско,порция хрупкава цаца и байганети с ка(шка)вал. Именно в такива моменти знам,че съм наистина щастлива...чувство,донякъде дължащо се и на поредната изпита до дъно бутилка бира,кой знае. ;)
Нощното къпане
Харесва ми спокойствието на нощта,възможността да плувам свободно,необезпокоявано,докъдето ми стигнат силите,без да се ограничавам само до шамандурите.
Винаги при зачекването на тази тема в съзнанието ми изниква едно и също: поморийския плаж,стабилно студената вода....и Живко. Ех,спомени,спомени.
Приятелите си
Винаги съм твърдяла,че е важно качеството,а не количеството. Един приятел,но истински. Е,аз се считам за щастливка,защото имам не една,а цели три,прекрасни приятелки,които наистина обожавам и без които живота ми би бил значително по-празен и сив.
Обичам грубостите на Денито,простотиите,които си дрънкаме с Веска,както и сериозните,философски разговори с Каринския. Та,кратко и ясно казано: Обичам ви!
Айде,стига толкова по темата,нека да дам думата и на някой друг.
Хвърлям ръкавицата на Vutleine и Йоре.
И да не ме разочаровате,ей!
петък, 5 юни 2009 г.
Обичам/обожавам те...
Обожавам да обичам и обичам да обожавам!
Само се чудя кое от двете е по-силно....обичта или обожанието? Чудех се,кое е по-интимно. Кое изразява по-дълбоки чувства?
Не знам. Знам обаче,че която и от двете думички да носи по-силен емоционален заряд,за мен е без значение,тъй като в момента изпитвам и двете. И за късмет към един и същи човек. Горкия той,един Бог знае с какво е заслужил такова нечовешко наказание-да го обичам и обожавам едновременно,но се надявам и за в бъдеще да продължава все така да ме търпи,а защо не и да ме обича и обожава....
Само се чудя кое от двете е по-силно....обичта или обожанието? Чудех се,кое е по-интимно. Кое изразява по-дълбоки чувства?
Не знам. Знам обаче,че която и от двете думички да носи по-силен емоционален заряд,за мен е без значение,тъй като в момента изпитвам и двете. И за късмет към един и същи човек. Горкия той,един Бог знае с какво е заслужил такова нечовешко наказание-да го обичам и обожавам едновременно,но се надявам и за в бъдеще да продължава все така да ме търпи,а защо не и да ме обича и обожава....
вторник, 2 юни 2009 г.
Дневникът на една работохоличка
Напоследък нещо позатихнах,но какво да се прави-обстоятелствата го налагат-все пак съм работещо момиче. (За незапознатите: търсете ме след 00:00 часа на плочките пред Кубан...на рецепцията,де! Аз пък и аз как си издавам недекларираните доходи,пуу!)
Та шегата на страна,работата до такава степен ме е погълнала напоследък,че дори и на сън настанявам и отпътувам чужденци. Но това в никакъв случей не означава,че липсват емоции. Напротив. Тях с лопата да ги ринеш.
1. Случи се така,че в хотела пристигнаха абитуриенти. Веселяци големи,от Кюстендил. (Спец. поздрави на Детелин,човека-секс машина!)
2. Случи се така,че един от въпросните абитуриенти наръга друг гост на хотела,българин,след скандал. Последствия: прободна рана на лицето; 2 избити зъба; съдебен иск за нанесена телесна повреда; разправии с полицията; разправии с жертвата и нападателя....и всичко това на моя смяна. Кеф! С право твърдят колегите,че на мои смени (особено нощни) им е нужно подкрепление.
3. Случи се така,че 80% от гостите на хотела са евреи. А както знаете,на тях и бодлива тел да им навреш отзад,права ще излезе-толкова са стиснати. Нищо,де,аз пак съм на печалба: 0,60 лв. бакшиш изкарах,сега се чудя какво по-напред да си купя-апартамент ли,кола ли,и аз нз :D
Немога обаче да пропусна да спомена и наредбите,които отнасям от мъжката част от колектива т.е. от всички останали,понеже аз съм единствената "женска" (както казват) там:
-"Братче,това жените не сте хора!" (Юри)
-"Цвърчиш като морско свинче!" (Марио)
-"Пияница"/"Смок" (Живко по повод на безпаметното ми напиване на 24-ти май)
-"Коминннн!" (Станимир)
...
Стига за работа,че ще ме помислите за работохоличка. СЛАБО! (спец. за Марио)
Иначе всичко си ми е наред:
-върша работата си с удоволствие;
-имам страхотни колеги,които винаги ме разсмиват (особено танцуващият на рекламата "Don Cafe" (Супер) Марио);
-личният ми живот върви повече от добре;
-вече съм напълно подготвена за предстоящите ми изпити през юли;
-най-после знам какво,къде и с кого т.е. най-после съм наясно със себе си и с това,какво искам за в бъдеще;
Е,кажете,как да не съм щастлива?!?
Та шегата на страна,работата до такава степен ме е погълнала напоследък,че дори и на сън настанявам и отпътувам чужденци. Но това в никакъв случей не означава,че липсват емоции. Напротив. Тях с лопата да ги ринеш.
1. Случи се така,че в хотела пристигнаха абитуриенти. Веселяци големи,от Кюстендил. (Спец. поздрави на Детелин,човека-секс машина!)
2. Случи се така,че един от въпросните абитуриенти наръга друг гост на хотела,българин,след скандал. Последствия: прободна рана на лицето; 2 избити зъба; съдебен иск за нанесена телесна повреда; разправии с полицията; разправии с жертвата и нападателя....и всичко това на моя смяна. Кеф! С право твърдят колегите,че на мои смени (особено нощни) им е нужно подкрепление.
3. Случи се така,че 80% от гостите на хотела са евреи. А както знаете,на тях и бодлива тел да им навреш отзад,права ще излезе-толкова са стиснати. Нищо,де,аз пак съм на печалба: 0,60 лв. бакшиш изкарах,сега се чудя какво по-напред да си купя-апартамент ли,кола ли,и аз нз :D
Немога обаче да пропусна да спомена и наредбите,които отнасям от мъжката част от колектива т.е. от всички останали,понеже аз съм единствената "женска" (както казват) там:
-"Братче,това жените не сте хора!" (Юри)
-"Цвърчиш като морско свинче!" (Марио)
-"Пияница"/"Смок" (Живко по повод на безпаметното ми напиване на 24-ти май)
-"Коминннн!" (Станимир)
...
Стига за работа,че ще ме помислите за работохоличка. СЛАБО! (спец. за Марио)
Иначе всичко си ми е наред:
-върша работата си с удоволствие;
-имам страхотни колеги,които винаги ме разсмиват (особено танцуващият на рекламата "Don Cafe" (Супер) Марио);
-личният ми живот върви повече от добре;
-вече съм напълно подготвена за предстоящите ми изпити през юли;
-най-после знам какво,къде и с кого т.е. най-после съм наясно със себе си и с това,какво искам за в бъдеще;
Е,кажете,как да не съм щастлива?!?
Абонамент за:
Публикации (Atom)