вторник, 28 юли 2009 г.

My Life According to Nickelback

Лин ме предизвика да се разровя из цяяялата дискография на май фав бенд Никълбек и да натаманя заглавията на (някои от) песните им към списъка по-долу. Голяма главоблъсканица падна,но пък се получи готино,поне според мен.

Pick your Artist:
Nickelback

Are you a male or female:
Never mind

Describe yourself:
Old enough

How do you feel:
Feelin' way too damn good

Describe where you currently live:
Far away

If you could go anywhere, where would you go?
Follow you home

Your favorite form of transportation:
Fly

Your best friend?
Never gonna be alone

You and your best friends are:
Animals :D

What's the weather like:
Too bad

Favorite time of day:
This afternoon

If your life was a TV show, what would it be called:
If today was your last day

What is life to you:
The long road

Your relationship:
Yanking out my heart

Your fear:
I don't have

What is the best advice you have to give:
Should've Listened!

Thought for the day:
Love will keep us together

How I would like to die:
Another hole in the head

My soul's present condition:
Fight for all the wrong reasons

My motto:
Breathe

Хлъзгаво.

Гадно. Такова чувство изпитах снощи. Почувствах как всичко ми се изплъзва. Как плановете ми рухват,а надеждите остават неоправдани. И нереализирани.
И не ми стигаше тази горчива хапка,ами вчерашният ден ми донесе и "десерт". Още по-горчив.Сервира ми го на сребърен поднос. Една голяма порция разочарование.
Не от другите-свикнала съм те да ме разочароват,затова и съм се научила да не очаквам много от тях. Разочаровах се от себе си. От факта,че с течение на времето значително съм занижила критериите и изискванията си. Особено към мен самата. Разочарова ме това,че съм започнала да се задоволявам с по-малко и по-лошо. Да гледам на нещата отгоре-отгоре и да върша работата си през пръсти,колкото да изтикам. Е,на,ето,че не изтиках!

Не ме приеха-поне не и на първо класиране. На второ кой знае...?!?


________________________________________________________
Определено боли да паднеш от високо...

петък, 17 юли 2009 г.

Лафа на сезона

Разговор между турист и администратор/аз/:

-Excuse me,can I have the key for room 506?
-506 B?
-No,I'm straight!

Гузен негонен бяга :D

вторник, 14 юли 2009 г.

Кой е като мен?!?

Хубаво е да се усмихваш. Особено сутрин,докато си още сънен и кисел,раздразнен от необходимостта да ставаш рано-рано за работа.
Ето я и причината,накарала ме днес да се усмихна-блогът ми получи първата си награда и то не каква да е,а награда за приятелство от един изключително скъп и ценен от мен човек-моята приятелка Лин. (Не пропускайте да се поровите из умната и главица! За целта цъкнете тук!)
Самият факт,че едно толкова креативно и талантливо човече като нея е решило да удостои именно мен с тази чест ме радва и ме кара да се гордея още повече.
Линчо,благодаря ти! За мен този твой жест означава страшно много!
Благодаря ти,че си винаги до мен,че ме подкрепяш и вярваш в мен (дори когато самата аз не вярвам)! Благодаря ти задето си такава прекрасна приятелка!

понеделник, 13 юли 2009 г.

Oh, we wont give in, lets go living in the past

Слизам на спирката. Забързвам към автогарата, препъвам се леко,озъртам се сконфузено наоколо и се затичвам към вече потеглящия автобус. Момчето на първата седалка учтиво ми предлага мястото до себе си. Пита ме нещо за времето. Очевидно се опитва да завърже разговор. Безуспешно. Не ми се говори. Мълчи ми се. Слуша ми се музика и ми се гледа пейзажа.
Май пак ми се живее повече във вчера,отколкото в днес.
Усещам как носталгията у мен се надига,приижда,разлива се в съзнанието ми,изпълва дробовете ми и не ми дава въздух. В мислите ми изплуват разни лица,жестове и реплики,които моя милост с много постоянство се е опитвала да закопае дълбоко в миналото. Не непременно защото всички те са били лоши,напротив,а просто защото съм си дала сметка,че от тези мои пътувания назад във времето много полза няма. Даже хич. Добри или лоши,веднъж завършили,нямат място в настоящето.
Е,днес подсъзнанието ми,незнайно защо (разбира се,че е незнайно,ако не беше,щеше да е просто съзнание,не подсъзнание),реши да ми изиграе лоша шега като изтипоса на пътя ми един..да го наречем стар приятел. Само дето не беше баш той,а някакво негово бледо копие,но все пак достатъчно достоверно за да ме заблуди в първия момент. И май толкова ми стигаше,един кратък миг на съзерцание ми бе достатъчен за да попадна пак във водовъртежа на спомените. Ех,спомени,спомени....Примамват те,ласкаят те докато не паднеш пак в мрежите им. Пълнят очите,но оставят ръцете ти винаги празни. Не,благодаря.

П.С. И все пак беше хубаво да те видя отново,Б.,макар да не беше ти...

П.С.2. Май старите спомени и хората,с които ги свързваме,не могат да бъдат потулени и забравени току-така. Човек просто трябва да се научи да живее с тях.

неделя, 5 юли 2009 г.

S. O. S.

*Same Old Shit

13-ти (фаталната дата,на която ще се проведе изпитът ми по история) наближава and that scares the shit out of me! Плаши ме фактът,че съм напълно неподготвена и ще се изложа като кифладжийка. Още повече ме плаши,че издишам откъм резервни варианти и ако не стане там ща,не ща ще се редя на опашката за догодина.
Иначе при мен си е все същото (the same old story,the same old song както казват англоговорящите човеци по света) : работа,сън,ааа...и храна,все пак-'рънътъ прай бурбътъ!
Като успея пак да открадна 5 минутки,ще пиша,promise!

П.С. Стискайте палци на 13-ти,плийс,имам нужда!