петък, 25 септември 2009 г.

I dreamed a little dream of you

Сънувах те.
Беше от онези мрачни утрини,в които не ти се иска въобще да се събуждаш.
Валеше. Дъждът барабанеше по стъклата и се стичаше в нищото.
Ти още спеше-така спокоен,така красив и уязвим в съня си. Копнеех да те докосна,да прекарам пръсти през разрошената ти коса,да сложа глава на гърдите ти и да заспя. Но не те докоснах,не сторих нищо...Седях притихнала,по-лека от въздуха,в единия край на леглото ти и само те гледах,не исках да те будя. А ти се усмихваше със същата онази усмивка,която ме караше да се влюбвам в теб отново и отново,всеки път щом те видя.
Боже,как исках да знам какви мисли се въртяха в главата ти сега. Чудех се,възможно ли е и ти да ме сънуваш в същия този момент? Дали? Или не?
Дано!
...

събота, 12 септември 2009 г.

It's time to say goodbye

Текат последните приготовления. С нейно величество Притеснението (майка ми) търчим насам-натам да стягаме багажи като май само пълним и празним саковете без никаква представа какво,по дяволите,правим. А денят на голямото местене вече аха да почука на вратата.
А ми е тъжно и подтиснато. Бургас вече ми липсва. Липсват ми и приятелите,и колегите,с които се разделих едва преди дни. Всичко ми липсва.
Предстоят ми няколко доста напрегнати дни-настаняване в новата квартира,опознаване на района (защото от Варна в момента познавам само Морската градина,катедралата,театъра,операта,пощата и,разбира се,университета) ,откриване на учебната година и първите лекции.
Да си призная,чувствам се почти като първокласничка-нервно ми е,стомахът ми е на топка и изпитвам неконтролируем страх от неизвестното. Но и това ще мине,знам.
Иначе един Бог знае кога пак ще имам интернет,така че предварително се извинявам за,надявам се,не особено дългата ми липса в блог- и скайппространството.
Е,това беше от мен за сега.
Чао и до скоро :))