сряда, 26 август 2009 г.

Почти

Почти да имаш нещо прекрасно май е също толкова гадно като да нямаш нищо. Даже май е по-гадно. Да обичаш почти наистина,почти искрено. Да шепнеш думи на телефонната слушалка,да даваш обещания,да чакаш,защото знаеш,че чакането почти свърши,че почти всички обещания ще ги изпълниш,че думите почти ще запълнят празнината. И продължаваш почти да живееш,да бъдеш почти щастлив с почти-любовта,която имаш и да чакаш чакането най-после да свърши...

понеделник, 24 август 2009 г.

Mr. Perfect

Днес се замислих за мъжете. Не че другите дни не мисля за тях,просто днес бе един от малкото дни,в които успях да канализирам мислите си в една по-различна,несексуална насока.
Замислих се за едното на ум,което имаме ние,жените,за това какъв трябва да бъде и как трябва да изглежда мъжът с главно М-същият този клет човечец,от когото се очаква да се почви на бял кон и да ни предложи ако не света,то поне n-стаен (n>5) апартамент в сносен квартал,платинена кредитна карта и (ако е възможно) безрезервната си любов.
На тази мисъл ме наведе неотдавнашният ми разговор с Ж.,която със замечтан поглед ми изброяваше безкрайния списък от качества,които нейният чаровен принц трябва да притежава: да е красив,атлетичен,добре материално осигурен (откога това е качество?!?),мил,романтичен и т.н. и т.н. Към края на разговора вече виждах Ж. на стари години,седнала в люлеещия се стол,заобиколена от десетината си котки да държи "списъчето" си и да се вайка: "Ех,тоз' пуст максимализъм..."
Вярно,хубаво е човек да знае какво търси,но това не значи да излезеш на среща с тефтерче и молив под ръка и по време на разговора да отмяташ една по една добрите и на пръв поглед лошите черти на събеседника си. Не дай си Боже да се смее лееко налудничаво,да не плати сметката или да не блести със завидна красота,че спукана му е работата...
Мисля си,че човек не бива да бъде толкова обстоятелствен в изискванията си. Все пак,какво по-хубаво от това да бъдеш изненадан от някого,точно когато най-малко подозираш ;)

четвъртък, 20 август 2009 г.

Лятото...

...почти свърши,а със него и чакането. Най-после дойде и моят ред да се похваля на всеослушание,че вече съм студентка!!! След много перипетии,грешни резултати и сълзи (къде от радост,къде не) днес се записах в Икономически университет-гр. Варна,специалност-туризъм.
Да си призная,не вярвах,че ще ми се случи,бях се примирила с мисълта,че ме чака една скучна,дълга и монотонна зима,но ето,че животът ми поднесе изненада. И то каква,взех,че и аз буквално хванах последния влак за Варна.
Но все пак,кога,как и защо не е важно,важното е само,че съм вътре и че заедно с другите вече колеги и колежки (бургазлии) ще им издухаме шортите на варненци! :D