неделя, 17 януари 2010 г.

My mind replays memories of us each night, and without them I am lost, lost,lost

Пътувам,пътувам,пътувам...Пътувам назад в миналото и напред в бъдещето. Но предимно в миналото. Нетипично за момиче на моите години,нали? Все пак,19те ми години не са толкова много,колкото ми се струват,или?
Липсват ми старите приятели-онези,с които като малка кръстосвах улиците на Велико Търново от сутрин до вечер. Същите,с които играех на жмичка, тъпчех памук и гледах звездите. Липсват ми и новите приятели-онези,с които,за съжаление,вече не се срещам толкова често,колкото ми се иска. Липсват ми лунните нощи,бургаския плаж и топлите юлски вълни. Липсват ми пейка-партитата,споделените тайни,мечти,дори и най-интимни фантазии над чаша Космополитън.
Даа,ето,че макар 19 само по себе си да е едно малко число в сравнение с другите,безкрайно големи числа,е сбор от безброй спомени,към които да се връщам,когато ми стане самотно...
___________________

And...I guess I feel lonely most of the time.