Can u see through me? see my true colours?

~

Виж ме
погледни отвъд
тази моя обвивка
и кажи
познаваш ли ме изобщо?
Или само гледаш
неразбиращ,
невиждащ.
Искам да ме видиш
да отвориш широко очи
и да ме познаеш
мен,
а не превзетата,
парцалена кукла
с перфектен грим
и усмивка безизразна
на която се правя.
Виж очите ми!
Не,недей просто да гледаш,
а виж!
Нима не виждаш сълзите ми
скрити ловко зад безчувствена маска?
нима не виждаш дълбоките рани?
а сърцето
на парченца разбито?
Не?!?
Ако искаше,щеше да видиш
да разбереш коя съм,
каква съм,
но НЕ,
теб не те трогват очите разплакани,
нито раните,
ни обидата,
ни ръцете към тебе протегнати...
Не желаеш да опознаеш душата,
щом познал си веднъж вече тялото.
Тогава
върви си,
слепецо,
върви,че часовника тиктака,
тиктака.
има още много кукли
парцалени,
Тичай
и тях да разплачеш,
и тях да ограбиш!

thing called "love"

~

Дъхът на пресекулки
спира
гласът трепери,губи се-
замира
устните пресъхващи
пулсират
а очите ми премрежени
те търсят
в стомаха облак пеперуди
експлоадира
отприщва трепет непознат
заливащ ме
горящ ме,давещ ме
сладникаво-горчив
ръцете ми протегнати
във нищото
те търсят,
ала на место теб прегръщат въздуха
до червено нажежен
преливащ от очакване
за допир и спасение
сърцето бие бясно
току пропуска ритъм
но не спира,продължава
от гърдите иска май да изхвърчи?
а аз треперя
слепоочията ми пулсират
кръвта във вените аха да закипи
кажи
дали е болест?
ще умра ли?
или са виновни
твоите очи?




На А.
с цялата любов на света
и мъничко отгоре.

[безименно]

Знаеш ли,омръзна ми да се правя на силна. омръзна ми да се преструвам на имунизирана срещу всичко и всички. искам да съм слаба. искам да знам,че поне веднъж мога да се скрия зад някого,вместо да поемам ударите сама. Искам да мога поне за миг да сваля гарда,без да се страхувам,че някой ще ме нарани. искам да заплача и да знам,че ще има кой да ме утеши. искам да знам,че ТЕБ ще те има и утре,и винаги.

what if?

Чудя се...ами ако можехме да виждаме бъдещето?
Щяхме ли да чакаме с нетърпение това,което знаем,че предстои или щяхме да бъдем отегчени,защото животът нямаше да има с какво да ни изненада?

Искам

Искам да потъна в мислите ти. Да се изгубя в дебрите на съзнанието ти в търсене на себе си. Кажи,дали ще се намеря в теб?
Искам да вдишам аромата ти-моята лична дрога. Искам да го консервирам в малко шишенце и да го нося на врата си. Винаги. Не е откачено,нали?
Искам да чуя гласа ти. Днес,утре,завинаги...
Искам да се сгуша в прегръдките ти. Да се скрия от себе си,от другите и от целия свят.
Искам ти да си началото и ти да си края.
Искам ти да си всичко...


Толкова много ли искам?

Празно.

Празна стая
в празен дом,
пропита с празни спомени
забравени.

Празни думи
търсещи слушател,
но напразно
в празното отекващи.

Празен поглед
вперен в нищото,
никому потребен
и невиждащ.

Празни шепи
търсят смисъл,
ала смисъл няма.
Празно е.

My mind replays memories of us each night, and without them I am lost, lost,lost

Пътувам,пътувам,пътувам...Пътувам назад в миналото и напред в бъдещето. Но предимно в миналото. Нетипично за момиче на моите години,нали? Все пак,19те ми години не са толкова много,колкото ми се струват,или?
Липсват ми старите приятели-онези,с които като малка кръстосвах улиците на Велико Търново от сутрин до вечер. Същите,с които играех на жмичка, тъпчех памук и гледах звездите. Липсват ми и новите приятели-онези,с които,за съжаление,вече не се срещам толкова често,колкото ми се иска. Липсват ми лунните нощи,бургаския плаж и топлите юлски вълни. Липсват ми пейка-партитата,споделените тайни,мечти,дори и най-интимни фантазии над чаша Космополитън.
Даа,ето,че макар 19 само по себе си да е едно малко число в сравнение с другите,безкрайно големи числа,е сбор от безброй спомени,към които да се връщам,когато ми стане самотно...
___________________

And...I guess I feel lonely most of the time.