Бас

Налудничав ден беше днес. А като се сетя,че още не е свършил,ми идва да си заровя главата в пясъка...
Всичко започна с феноменалното умозаключение на Ж.(което и Д. споделя),че аз не съм можела да отказвам. Не че го оспорвам,просто ми прозвуча някак си обидно,особено като се има предвид,че го чувам за втори път.
Та взехме с Ж.,че се хванахме на бас,дали мога цял ден да отказвам,без да ми мигне окото.
И така,след един ужасно дълъг и умопомрачително изморителен ден,в който не спрях да повтарям "Не",та "Не",в крайна сметка спечелих баса. За съжаление,на въпрос от сорта на "Каква е наградата?" не мога да отговоря,по простата причина,че ако го направя,ще взема да загубя детската аудитория. Но предполагам,в главите ви вече се е заформила някаква бегла представа за това,какво ще получа аз в замяна на нечовешкия ми героизъм.

Ето и на какви препятствия се натъкнах:
-гладувах (Пропуснах шанса да опитам от невероятния ябълков сладкиш на майка ми)
-не пих кафе...или поне не с обичайните заподозрени (Понеже ми се наложи да отхвърля най-категорично всичките им предложения)
-останах си вкъщи в събота вечер (Пак заради умопомрачително тъпия бас)

На кратко: Да казвам "Не" не е за мен...даже не е здравословно!