Вина

Да ви призная,напоследък доста често взех да се чувствам виновна и то без никой да ме обвинява. Излиза така,че аз сама съм си и адвокат,и прокурор,и съдник. Че даже и надзирател от време на време.
Виновна съм за дето пропилявам и малкото си свободни дни в безплоден сън. Виновна съм,че така пропускам много потенциални прекрасни моменти с хората,които обичам. Виновна съм,че до такава степен съм се вглъбила в работата,че не успявам да намеря така необходимото ми време да реализирам намеренията/желанията си. (Ах,как ми се пътува....до Сандански,примерно.)
Може би майка ми е права като казва,че животът ми напоследък се изчерпва до най-простите човешки нужди: ядене-спане-посещаване на WC-то...ааа,и бачкане :S
Виновна съм и за дето не намирам време да списва моя си блог,който преди време си направих с такова желание. Но,спокойно,вие,драги читатели,нищо не губите! Убедена съм,че на никого не му се слушат словоизлияния от сорта на "Обичам си милото" и "Липсваш ми,мишле",пък в момента се намирам именно в тази черна дупка(=любов),така че само можете да бъдете благодарни,че не съм тръгнала да ви досаждам с натрапчиво-маниакалната си еуфория. ;)

Иначе последните дни бяха интересни.
Особено BarBossa с Лин,последвалата разходка в морската с огромна торба пуканки в ръка и обсъждането на сексуалния живот (или по-точно липсата на такъв) на околните.
Абе,ние двете умеем да се забавляваме...особено за чужда сметка :D