Лин ме предизвика да се разровя из цяяялата дискография на май фав бенд Никълбек и да натаманя заглавията на (някои от) песните им към списъка по-долу. Голяма главоблъсканица падна,но пък се получи готино,поне според мен.
Pick your Artist:
Nickelback
Are you a male or female:
Never mind
Describe yourself:
Old enough
How do you feel:
Feelin' way too damn good
Describe where you currently live:
Far away
If you could go anywhere, where would you go?
Follow you home
Your favorite form of transportation:
Fly
Your best friend?
Never gonna be alone
You and your best friends are:
Animals :D
What's the weather like:
Too bad
Favorite time of day:
This afternoon
If your life was a TV show, what would it be called:
If today was your last day
What is life to you:
The long road
Your relationship:
Yanking out my heart
Your fear:
I don't have
What is the best advice you have to give:
Should've Listened!
Thought for the day:
Love will keep us together
How I would like to die:
Another hole in the head
My soul's present condition:
Fight for all the wrong reasons
My motto:
Breathe
вторник, 28 юли 2009 г.
Хлъзгаво.
Гадно. Такова чувство изпитах снощи. Почувствах как всичко ми се изплъзва. Как плановете ми рухват,а надеждите остават неоправдани. И нереализирани.
И не ми стигаше тази горчива хапка,ами вчерашният ден ми донесе и "десерт". Още по-горчив.Сервира ми го на сребърен поднос. Една голяма порция разочарование.
Не от другите-свикнала съм те да ме разочароват,затова и съм се научила да не очаквам много от тях. Разочаровах се от себе си. От факта,че с течение на времето значително съм занижила критериите и изискванията си. Особено към мен самата. Разочарова ме това,че съм започнала да се задоволявам с по-малко и по-лошо. Да гледам на нещата отгоре-отгоре и да върша работата си през пръсти,колкото да изтикам. Е,на,ето,че не изтиках!
Не ме приеха-поне не и на първо класиране. На второ кой знае...?!?
________________________________________________________
Определено боли да паднеш от високо...
И не ми стигаше тази горчива хапка,ами вчерашният ден ми донесе и "десерт". Още по-горчив.Сервира ми го на сребърен поднос. Една голяма порция разочарование.
Не от другите-свикнала съм те да ме разочароват,затова и съм се научила да не очаквам много от тях. Разочаровах се от себе си. От факта,че с течение на времето значително съм занижила критериите и изискванията си. Особено към мен самата. Разочарова ме това,че съм започнала да се задоволявам с по-малко и по-лошо. Да гледам на нещата отгоре-отгоре и да върша работата си през пръсти,колкото да изтикам. Е,на,ето,че не изтиках!
Не ме приеха-поне не и на първо класиране. На второ кой знае...?!?
________________________________________________________
Определено боли да паднеш от високо...
петък, 17 юли 2009 г.
Лафа на сезона
Разговор между турист и администратор/аз/:
-Excuse me,can I have the key for room 506?
-506 B?
-No,I'm straight!
Гузен негонен бяга :D
-Excuse me,can I have the key for room 506?
-506 B?
-No,I'm straight!
Гузен негонен бяга :D
вторник, 14 юли 2009 г.
Кой е като мен?!?
Хубаво е да се усмихваш. Особено сутрин,докато си още сънен и кисел,раздразнен от необходимостта да ставаш рано-рано за работа.
Ето я и причината,накарала ме днес да се усмихна-блогът ми получи първата си награда и то не каква да е,а награда за приятелство от един изключително скъп и ценен от мен човек-моята приятелка Лин. (Не пропускайте да се поровите из умната и главица! За целта цъкнете тук!)
Самият факт,че едно толкова креативно и талантливо човече като нея е решило да удостои именно мен с тази чест ме радва и ме кара да се гордея още повече.
Линчо,благодаря ти! За мен този твой жест означава страшно много!
Благодаря ти,че си винаги до мен,че ме подкрепяш и вярваш в мен (дори когато самата аз не вярвам)! Благодаря ти задето си такава прекрасна приятелка!
Ето я и причината,накарала ме днес да се усмихна-блогът ми получи първата си награда и то не каква да е,а награда за приятелство от един изключително скъп и ценен от мен човек-моята приятелка Лин. (Не пропускайте да се поровите из умната и главица! За целта цъкнете тук!)
Самият факт,че едно толкова креативно и талантливо човече като нея е решило да удостои именно мен с тази чест ме радва и ме кара да се гордея още повече.
Линчо,благодаря ти! За мен този твой жест означава страшно много!
Благодаря ти,че си винаги до мен,че ме подкрепяш и вярваш в мен (дори когато самата аз не вярвам)! Благодаря ти задето си такава прекрасна приятелка!
понеделник, 13 юли 2009 г.
Oh, we wont give in, lets go living in the past
Слизам на спирката. Забързвам към автогарата, препъвам се леко,озъртам се сконфузено наоколо и се затичвам към вече потеглящия автобус. Момчето на първата седалка учтиво ми предлага мястото до себе си. Пита ме нещо за времето. Очевидно се опитва да завърже разговор. Безуспешно. Не ми се говори. Мълчи ми се. Слуша ми се музика и ми се гледа пейзажа.
Май пак ми се живее повече във вчера,отколкото в днес.
Усещам как носталгията у мен се надига,приижда,разлива се в съзнанието ми,изпълва дробовете ми и не ми дава въздух. В мислите ми изплуват разни лица,жестове и реплики,които моя милост с много постоянство се е опитвала да закопае дълбоко в миналото. Не непременно защото всички те са били лоши,напротив,а просто защото съм си дала сметка,че от тези мои пътувания назад във времето много полза няма. Даже хич. Добри или лоши,веднъж завършили,нямат място в настоящето.
Е,днес подсъзнанието ми,незнайно защо (разбира се,че е незнайно,ако не беше,щеше да е просто съзнание,не подсъзнание),реши да ми изиграе лоша шега като изтипоса на пътя ми един..да го наречем стар приятел. Само дето не беше баш той,а някакво негово бледо копие,но все пак достатъчно достоверно за да ме заблуди в първия момент. И май толкова ми стигаше,един кратък миг на съзерцание ми бе достатъчен за да попадна пак във водовъртежа на спомените. Ех,спомени,спомени....Примамват те,ласкаят те докато не паднеш пак в мрежите им. Пълнят очите,но оставят ръцете ти винаги празни. Не,благодаря.
П.С. И все пак беше хубаво да те видя отново,Б.,макар да не беше ти...
П.С.2. Май старите спомени и хората,с които ги свързваме,не могат да бъдат потулени и забравени току-така. Човек просто трябва да се научи да живее с тях.
Май пак ми се живее повече във вчера,отколкото в днес.
Усещам как носталгията у мен се надига,приижда,разлива се в съзнанието ми,изпълва дробовете ми и не ми дава въздух. В мислите ми изплуват разни лица,жестове и реплики,които моя милост с много постоянство се е опитвала да закопае дълбоко в миналото. Не непременно защото всички те са били лоши,напротив,а просто защото съм си дала сметка,че от тези мои пътувания назад във времето много полза няма. Даже хич. Добри или лоши,веднъж завършили,нямат място в настоящето.
Е,днес подсъзнанието ми,незнайно защо (разбира се,че е незнайно,ако не беше,щеше да е просто съзнание,не подсъзнание),реши да ми изиграе лоша шега като изтипоса на пътя ми един..да го наречем стар приятел. Само дето не беше баш той,а някакво негово бледо копие,но все пак достатъчно достоверно за да ме заблуди в първия момент. И май толкова ми стигаше,един кратък миг на съзерцание ми бе достатъчен за да попадна пак във водовъртежа на спомените. Ех,спомени,спомени....Примамват те,ласкаят те докато не паднеш пак в мрежите им. Пълнят очите,но оставят ръцете ти винаги празни. Не,благодаря.
П.С. И все пак беше хубаво да те видя отново,Б.,макар да не беше ти...
П.С.2. Май старите спомени и хората,с които ги свързваме,не могат да бъдат потулени и забравени току-така. Човек просто трябва да се научи да живее с тях.
неделя, 5 юли 2009 г.
S. O. S.
*Same Old Shit
13-ти (фаталната дата,на която ще се проведе изпитът ми по история) наближава and that scares the shit out of me! Плаши ме фактът,че съм напълно неподготвена и ще се изложа като кифладжийка. Още повече ме плаши,че издишам откъм резервни варианти и ако не стане там ща,не ща ще се редя на опашката за догодина.
Иначе при мен си е все същото (the same old story,the same old song както казват англоговорящите човеци по света) : работа,сън,ааа...и храна,все пак-'рънътъ прай бурбътъ!
Като успея пак да открадна 5 минутки,ще пиша,promise!
П.С. Стискайте палци на 13-ти,плийс,имам нужда!
13-ти (фаталната дата,на която ще се проведе изпитът ми по история) наближава and that scares the shit out of me! Плаши ме фактът,че съм напълно неподготвена и ще се изложа като кифладжийка. Още повече ме плаши,че издишам откъм резервни варианти и ако не стане там ща,не ща ще се редя на опашката за догодина.
Иначе при мен си е все същото (the same old story,the same old song както казват англоговорящите човеци по света) : работа,сън,ааа...и храна,все пак-'рънътъ прай бурбътъ!
Като успея пак да открадна 5 минутки,ще пиша,promise!
П.С. Стискайте палци на 13-ти,плийс,имам нужда!
четвъртък, 25 юни 2009 г.
Hate being here with my back against the wall
Омръзна ми да съм тук,когато всъщност искам да съм някъде другаде. С някой друг.
Май за пореден път изпаднах в едно от присъщите ми меланхолично-депресивни състояния. За да си измия ръцете ще кажа,че се дължи на навъсеното небе над Бургас-мрачно,дъждовно и подтискащо...Уотевър,и т'ва ще мине.
Жалко само,че бирата свърши,че няма хубави филми за гледане (нищо,аз пак ще си пусна Ангели и демони) и че нямам никакво желание да си размърдам задника от нас. А уж ми е почивен ден...
Замислих се,какво оправдава тази моя сдуханост,ако мога така да я нарека,и стигнах до няколко варианта:
-Моята любима братовчедка,която се канеше да ми идва на гости,в крайна сметка няма да идва. Гадно.
-Мойто камби (а.к.а. Лин) заминава скоро за Англия и много,много ще ми липсва. И тя,и простотиите и (предимно свързани с порно и сфинктерни помпи-не питайте!) Нищо де,нека и тя да види малко свят,че нали е от село..поправка: курортно селище ПУУморие :D
Гледам,небето взе да се развиделява...Стискайте палци и с настроението ми да стане така!
Май за пореден път изпаднах в едно от присъщите ми меланхолично-депресивни състояния. За да си измия ръцете ще кажа,че се дължи на навъсеното небе над Бургас-мрачно,дъждовно и подтискащо...Уотевър,и т'ва ще мине.
Жалко само,че бирата свърши,че няма хубави филми за гледане (нищо,аз пак ще си пусна Ангели и демони) и че нямам никакво желание да си размърдам задника от нас. А уж ми е почивен ден...
Замислих се,какво оправдава тази моя сдуханост,ако мога така да я нарека,и стигнах до няколко варианта:
-Моята любима братовчедка,която се канеше да ми идва на гости,в крайна сметка няма да идва. Гадно.
-Мойто камби (а.к.а. Лин) заминава скоро за Англия и много,много ще ми липсва. И тя,и простотиите и (предимно свързани с порно и сфинктерни помпи-не питайте!) Нищо де,нека и тя да види малко свят,че нали е от село..поправка: курортно селище ПУУморие :D
Гледам,небето взе да се развиделява...Стискайте палци и с настроението ми да стане така!
неделя, 21 юни 2009 г.
It's summertime and the sun has got me goin' wild
Ех,слънце пече,много е добре,чак ми се иска да тръгна боса по асфалта,да си щракам с пръсти и да не ми пука за нищо. И в ушите ми яко да дъни Никълбек-Рокстар...
Кеф,кеф,ама няма...слънцето го гледам само иззад рецепцията,асфалта под краката ми ми пари единствено когато тичам да си хвана мизерния-ултра-миризлив-автобус-тип-Чавдарче. С други думи...I'm totally FUCKED UP!
Карай,аз съм си непукист!
Обещах да не се оплаквам,тъй че ще си трая :)
Иначе да се похваля,направих си сефтето! Да бе,беше много яко,ама как болеше после,ноу комент! За да не стават грешки ще уточня,че под сефте имам предвид първата баня за сезон 2009,да не си помислите нещо друго ;)
Даа,винаги съм казвала,че няма нищо по-хубаво от Бургас,морето,кръжащите (и цвъкащи) чайки,горещия пясък и студения Туборг.
Ех,обичам го лятото....
Кеф,кеф,ама няма...слънцето го гледам само иззад рецепцията,асфалта под краката ми ми пари единствено когато тичам да си хвана мизерния-ултра-миризлив-автобус-тип-Чавдарче. С други думи...I'm totally FUCKED UP!
Карай,аз съм си непукист!
Обещах да не се оплаквам,тъй че ще си трая :)
Иначе да се похваля,направих си сефтето! Да бе,беше много яко,ама как болеше после,ноу комент! За да не стават грешки ще уточня,че под сефте имам предвид първата баня за сезон 2009,да не си помислите нещо друго ;)
Даа,винаги съм казвала,че няма нищо по-хубаво от Бургас,морето,кръжащите (и цвъкащи) чайки,горещия пясък и студения Туборг.
Ех,обичам го лятото....
петък, 19 юни 2009 г.
Вина
Да ви призная,напоследък доста често взех да се чувствам виновна и то без никой да ме обвинява. Излиза така,че аз сама съм си и адвокат,и прокурор,и съдник. Че даже и надзирател от време на време.
Виновна съм за дето пропилявам и малкото си свободни дни в безплоден сън. Виновна съм,че така пропускам много потенциални прекрасни моменти с хората,които обичам. Виновна съм,че до такава степен съм се вглъбила в работата,че не успявам да намеря така необходимото ми време да реализирам намеренията/желанията си. (Ах,как ми се пътува....до Сандански,примерно.)
Може би майка ми е права като казва,че животът ми напоследък се изчерпва до най-простите човешки нужди: ядене-спане-посещаване на WC-то...ааа,и бачкане :S
Виновна съм и за дето не намирам време да списва моя си блог,който преди време си направих с такова желание. Но,спокойно,вие,драги читатели,нищо не губите! Убедена съм,че на никого не му се слушат словоизлияния от сорта на "Обичам си милото" и "Липсваш ми,мишле",пък в момента се намирам именно в тази черна дупка(=любов),така че само можете да бъдете благодарни,че не съм тръгнала да ви досаждам с натрапчиво-маниакалната си еуфория. ;)
Иначе последните дни бяха интересни.
Особено BarBossa с Лин,последвалата разходка в морската с огромна торба пуканки в ръка и обсъждането на сексуалния живот (или по-точно липсата на такъв) на околните.
Абе,ние двете умеем да се забавляваме...особено за чужда сметка :D
Виновна съм за дето пропилявам и малкото си свободни дни в безплоден сън. Виновна съм,че така пропускам много потенциални прекрасни моменти с хората,които обичам. Виновна съм,че до такава степен съм се вглъбила в работата,че не успявам да намеря така необходимото ми време да реализирам намеренията/желанията си. (Ах,как ми се пътува....до Сандански,примерно.)
Може би майка ми е права като казва,че животът ми напоследък се изчерпва до най-простите човешки нужди: ядене-спане-посещаване на WC-то...ааа,и бачкане :S
Виновна съм и за дето не намирам време да списва моя си блог,който преди време си направих с такова желание. Но,спокойно,вие,драги читатели,нищо не губите! Убедена съм,че на никого не му се слушат словоизлияния от сорта на "Обичам си милото" и "Липсваш ми,мишле",пък в момента се намирам именно в тази черна дупка(=любов),така че само можете да бъдете благодарни,че не съм тръгнала да ви досаждам с натрапчиво-маниакалната си еуфория. ;)
Иначе последните дни бяха интересни.
Особено BarBossa с Лин,последвалата разходка в морската с огромна торба пуканки в ръка и обсъждането на сексуалния живот (или по-точно липсата на такъв) на околните.
Абе,ние двете умеем да се забавляваме...особено за чужда сметка :D
неделя, 7 юни 2009 г.
Абе,ко е туй нещо,бе?
Открих я! Открих песента на живота! Неее,не става дума за Мюзик Айдъл! Става дума за хитовото парче (месо) на орк. Бриз-Ко е туй нещо? -един своеобразен връх на творческата мисъл.
Ето го и него,върха:
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Дупки прави, багер не е,
вълна има, овца не е,
семе хвърля, сеяч не е,
с едно око, кьорав не е,
гем си има, конче не е.
Леле, мале, кой туй нещо?
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Кабарясва, мая не е,
право седи, чирак не е,
радват му се, бебе не е,
целуват го, мома не е,
корем пори, хируг не е,
шкембе стържи, касап не е.
Корен има, дърво не е,
цеф си има, пушка не е,
вода пуска, чешма не е,
в дупка влиза, гущер не е,
от дупка излиза, змия не е,
здраво търка, пила не е,
сирене прай, мандра не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
В слива седи, костилка не е,
запретва се, ръкав не е,
надува се, гайда не е,
кокал няма, охлюв не,
лава хвърля, вулкан не е,
тъмно дири, къртник не е,
бели прави, дете не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Сладичко е, шекер не е,
глава има, човек не е,
багаж мъкни, хамал не е,
в тъмно вижда, котка не е,
басма цепи, и нож не е,
брада носи, то поп не е,
голо ходи, теляк не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Яйца мъти, клочка не е,
втвърдява се, кипрпич не е,
от сън буди, петел не е,
хайвер хвърля, риба не е.
Леле, мале, какво е туй,
кой го познай, халал да муй!
Айде,на койт' познай,халал да муй и от мене!
Ето го и първият ентусиаст,подложил се доброволно на тази,иначе непосилна за средностатистическия човешки мозък,главоблъсканица:
[14:19:49] Lin каза: ам...новият мултифункционален уред на WS-телешоп
[14:20:15] Lin каза: стийм моп от ново поколение :D
Споко,отворени сме и към други предположения,все пак гатанката не може да се тълкува еднозначно,така че (главо)блъскайте на воля!
_____________________________________________________
Само не мога да разбера,защо младо и старо е ревнало,че съвременната музика не образовала. Дрън-дрън. Как да не образова? Я вижте само колко въпроси би събудила у любопитните,невинни детски главици:
"-Мамо,мамо,ама какво е това нещо? Ама за какво се използва? Ама как? Ама защо?"
Идете кажете после,че музиката не възпитавала!
Ето го и него,върха:
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Дупки прави, багер не е,
вълна има, овца не е,
семе хвърля, сеяч не е,
с едно око, кьорав не е,
гем си има, конче не е.
Леле, мале, кой туй нещо?
Леле, мале, ко е туй нещо, дето мяза на онуй нещо?
Кабарясва, мая не е,
право седи, чирак не е,
радват му се, бебе не е,
целуват го, мома не е,
корем пори, хируг не е,
шкембе стържи, касап не е.
Корен има, дърво не е,
цеф си има, пушка не е,
вода пуска, чешма не е,
в дупка влиза, гущер не е,
от дупка излиза, змия не е,
здраво търка, пила не е,
сирене прай, мандра не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
В слива седи, костилка не е,
запретва се, ръкав не е,
надува се, гайда не е,
кокал няма, охлюв не,
лава хвърля, вулкан не е,
тъмно дири, къртник не е,
бели прави, дете не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Сладичко е, шекер не е,
глава има, човек не е,
багаж мъкни, хамал не е,
в тъмно вижда, котка не е,
басма цепи, и нож не е,
брада носи, то поп не е,
голо ходи, теляк не е.
Леле, мале, ко е туй нещо?
Яйца мъти, клочка не е,
втвърдява се, кипрпич не е,
от сън буди, петел не е,
хайвер хвърля, риба не е.
Леле, мале, какво е туй,
кой го познай, халал да муй!
Айде,на койт' познай,халал да муй и от мене!
Ето го и първият ентусиаст,подложил се доброволно на тази,иначе непосилна за средностатистическия човешки мозък,главоблъсканица:
[14:19:49] Lin каза: ам...новият мултифункционален уред на WS-телешоп
[14:20:15] Lin каза: стийм моп от ново поколение :D
Споко,отворени сме и към други предположения,все пак гатанката не може да се тълкува еднозначно,така че (главо)блъскайте на воля!
_____________________________________________________
Само не мога да разбера,защо младо и старо е ревнало,че съвременната музика не образовала. Дрън-дрън. Как да не образова? Я вижте само колко въпроси би събудила у любопитните,невинни детски главици:
"-Мамо,мамо,ама какво е това нещо? Ама за какво се използва? Ама как? Ама защо?"
Идете кажете после,че музиката не възпитавала!
Абонамент за:
Публикации (Atom)