Jumpin' out of my skin

Не мога да разбера,аз ли реагирам твърде пресилено или наистина има нещо нередно в околните и в случващото се наоколо?!?!
Напоследък все някой/нещо ми лази по нервите,а хората,които ме познават поне малко,знаят,че съм тих и спокоен, нераздразнителен човек.
Сега обаче наистина се дразня,без дори да мога да аргументирам подобаващо раздразнението си.
Дразнят ме:
всезнайковците
критиците
клюкарите
наглеците
натегачите
гъзолизците
лицемерите
лиглите/лигльовците
комплексарите
позьорите
чалгарите
фешъните
емотата
предбалната еуфория
излишната показност
излишната скромност
малоумните шофьори
вицовете за блондинки
расистките вицове
кризисните щабове
боклуците
песимистите
...
Имам чувството,че и да искам да рационализирам това мое раздразнение,няма да мога. То е едно такова първично,естествено и неподправено. И нищо не мога да направя по въпроса. Да си призная,не се и опитвам. Факт е обаче,че самият контакт с горепосочените хора/неща буквално ме изкарва извън кожата ми. Нз,дано съм само аз,в противен случей много нерваци ставаме на едно място...

Bravehearts in Kilts Against Trouser Tyranny

/Между другото,бих продала душата си на Дявола,само за да шляпна Ed Westwick по задника,докато е с тази пола/


Знам,че първата мисъл,която минава през ума ти е,че светът съвсем се е сдухал/полудял,щом и мъжете вече носят поли. И не говоря само за шотландците! Спокойно,консерватизмът ти по темата е разбираем-първоначално и аз реагирах така!
Но после си казах "Защо не?". Би било чисто лицемерие от наша страна да твърдим,че един атлетичен,добре сложен мъж не би изглеждал добре в някоя (карирана) поличка. Дай Боже,да има и попътен вятър!


При положение,че на повечето дрехи,като се започне от връхните и се стигне до бельото,вече може да се постави етикет "унисекс",какво лошо има в полите,носени от мъже? Вярно,нетрадиционно е,но е време да разчупим клишетата с нещо по-оригинално,ако ще дори фрапиращо на пръв поглед.



Ясно е,че и срещу това модно явление ще се надигне огромна вълна от всезнаещи и всеразбиращи критици,определящи го като "гейско",но поне за мен,в това един мъж да сложи пола,няма нищо педалско,даже напротив. За мен е смело,оригинално и невероятно секси! Пък и в крайна сметка модата не е нищо друго,освен начин на изразяване на личната свобода! Модата не е за всеки,не всеки може да я разбере или хареса. Тя е личен избор,а на всеки мъж,избрал да прекара жарките летни дни в пола му казвам "Евала" и свалям шапка!
А на когото не му харесва ще кажа само "Fuck off"!

I wanna be a superhero not just a loser zero

Имам въпрос: Само аз ли като малка исках да се превърна в супер герой/героиня? Неее,съмнявам се! Сигурно измежду безброй многото фенове на комикси и филми,базирани на такива, има и други идеалисти като мен,които като деца са мечтаели да се борят със злото в различните му форми.
А колко е лесно в наши дни да възродиш,било то и само частично,старите мечти. Няма нужда да те хапят прилепи или радиоактивни паяци,нито да прибягваш към генни мутации за да се превърнеш в супергерой.

Аз например много,безумно много исках да бъда Жената-котка.


Решение: Латексов костюм "Лошото коте"; цена: 251,90 (Това е цената с отстъпката!) Мъркането си ми идва отвътре.

Ето няколко варианта за силния пол:

1. Супермен


Решение: Синя тениска от трико и щампа "Superman" в/у нея; Цена: Варира в зависимост от размера на щампата и цвета на тениската; Може да се носи в комбинация с клин!

2.Батман ( и Робин при случай на напреднала шизофрения)


Решение: Карта за фитнес (за да свалите 10-15 килца) и латексов костюм "Лошото коте" (Необходимо е само да замените сутиена с боди.)

3. Daredevil а.к.а. Дявол на доброто


Решение: Прекроени стари кожени панталони и яке плюс маска (с рогца) от същия материал; Цена: Бъдете креативни,може да ви излезе и без пари!

P.S. Не мога да си позволя да давам съвети за летенето,сори. Малко ми е извън категорията.

Home,sweet home

Ех,хубаво беше,ама бързо свърши. Като почти всички хубави нещица,де.
Като извадим извън скоби многото завои и драйфащите шваби на задната седалка на маршрутката,даже и пътуването беше ок. В компанията на Никълбек,въоръжена с player-а на К. буквално не се барах! Щото и да ме барнеше някой,толкоз щях да усетя.
А в Търново едно топло,едно слънчево. Ей на,точно в такова време ме наляга мене един непоправим мързел. Киснах часове наред по кафетата с Лил,пуших фас след фас и се наслаждавах на яката гледка. Истинско удоволствие за сетивата.

Traveler

Хайде,дрешките в сака,сака на колата и дим да ме няма!
Вярно,че тръгвам малко по принуда,ама да си призная,няма да ми е крайно неприятно!
Хем ще видя стари познати,хем ще проверя наистина ли във Великото Търново има повече от 2-3 кафета или Б. ме е послъгал!



I've been travelin on this road too long
Just trying to find my way back home
But the old me is dead and gone
dead and gone

On top of the world

~by PORG

'Cause all the roads they lead to where you are
And all the streetlights shine like they were stars

Let's spend tonight on top of the world
And we can do anything,
We can be anything
I'll meet you tonight on top of the world
As real as it seems,
You're only in my dreams

***

Днес ми е зелено,
позитивно,
даже малко утопично!

The Gods must be crazy

Да бе,няма шега,няма измама!
Нали си спомняте онази покъртително-смешна комедия от далееечната 1980. Е,ако не я помните,ще се опитам да я преразкажа на две,на три: Цялото действие във филма се развива около една паднала (уж от боговете) бутилка Кока-Кола,която се превръща в нещо като ябълката на раздора за туземците. Накрая един брилянтен ум решава да се отърве от нея като я върне на нейния изначален притежател т.е. Господ.

И като казвам,че боговете сигурно са полудели,не изключвам и хората от това уравнение!
А сега да се върнем в наши дни и по-точно в днешния слънчев априлски ден:

Ставам аз,изпивам си кафето от любимата ми чаша "Жена-мечта" и се насочвам към терасата,за да подхраня порока си т.е. никотиновата ми пристрастеност. А на улицата едно спокойно,едно тихо. Нищо не предвещава предстоящите трагикомични събития!
Ето ги и главните действащи лица: нищо-не-подозиращ,напълно невинен минувач,бутилка Кола Лайт и съседа от горния етаж.
Последният реши,че ще е супер/ултра/турбо гъзария ако си хвърли току що изпитата (стъклена) бутилка Кола през терасата и разбира се по закона на чичо ми Мърфи,взе,че улучи единствения човечец на улицата. Чуха се едни крясъци,едни нечленоразделни псувни. Честно,имах чувството,че слушам бате Стоичков баш в кондиция! Абе,голяма олелия!
Жертвата пък реши,че трябва на всяка цена да отмъсти за нанесената нему телесна повреда,хвана първия камък и го запрати срещу остъклената тераса на комшията. НЕ УЛУЧИ!
Събудилият се от данданията чичка (полицай) от долния етаж се обади на колегите си и за отрицателно време двете жертви бяха натикани в патрулката и откарани в РПУ-то.
А,и за капак се сбиха в колата!

Както казах: Боговете сигурно са полудели. Ние хората,разбира се,не отстъпваме по назад!

Мрън-мрън

Причини да мрънкам-колкото щеш:

Нито роклята ми е готова,нито обувки за бала съм намерила.Истинска бална катастрофа ще стане,това ми е ясно,но съм казала,че съм над тези неща и ако трябва гола ще ходя!
Все още не съм на 100% сигурна,какво искам да следвам,а редовните изпити чукат на вратата. Едно обаче ми е ясно...адвокат/прокурор от мен няма да стане! Нито мога да споря,нито пък да аргументирам мислите и действията си. Аз съм и винаги ще си остана човек на чувствата,а не на разума. К. също би ме подкрепила,казвайки,че аз дори не мога да взема едно обикновено решение за това,в кое кафе да седнем или в колко часа да се срещнем,да не говорим да решавам бъдещето на напълно непознати.
М. също се произнесе по темата,че в нашата свидна татковина,място за хора като мен (наивни) в съдилищата няма. Времето,усилията и надеждите ми биха отишли на вятъра. С други думи: Кауза пердута...
Историята,с която ще кандидатствам,и тя се е закучила или иначе казано,като не върви-прости не върви!
На всичко отгоре съм станала една чапата,със всеки и за всичко гледам да се сджафкам. Явно обаче околните вече са развили завиден имунитет срещу променливите ми настроения. Поклон пред безграничното ви търпение!

Въпреки немалкото ми несгоди,реших днес поне да бъда оптимист!
Да се радвам на птичките и пчеличките,да се смея на глупостите на Ж.(които са по-скоро плачевни),да си припявам (фалшиво) "Don't worry,be happy" и да не мисля за глупости. Все пак ми предстои една интересна седмица: пътуване до Велико Търново,шопинг с Лил,много кафета и още повече смешни снимки,на които,както винаги,ще изляза потресаващо!

А ето го и музикалното ми настроение-поздрав за всички,решили да се превърнат в оптимисти за един ден,пък и не само за тях:
Poets of the Fall-Maybe Tomorrow Is A Better Day

Незабравими

Изненадващо за мен,последните месеци се изнизаха толкова бързо и неусетно. Училищният живот с досадните контролни и изпитвания е на привършване и се случи именно това,за което всички директно или индиректно ме предупреждаваха-вече започна да ми липсва. Или поне усещам зачатъците на липсата. Ще ми липсват смешните и тъжните моменти,иновативните схеми за преписване и подсказване,глупостите,с които си губехме времето с Карито-играта на градове и села,бинго,филми и асоциации. Ще ми липсват най-много хората,с които прекарах тези 5 години. Добре поне,че пазя училищните ни бисери,да ме разсмиват,когато нямам нота. (Жалко обаче,че нямам записи на многобройните падания на Денито. Убедена съм,че след години биха се продавали като топъл хляб!)

Ако трябва да съм честна,може би донякъде ще ми липсва и предвидимостта на ученическите ми години. Всеки ден едно и също-ставам в 6 и 30 и се връщам към 2-3 след поредното (но уникално весело по своему) кафе с приятелки. А сега не знам къде,кога и с кого. Но знам какво искам,и какво не:

Не искам да се променим и да забравим кои сме били.
Не искам животът да ни разпръсне и никога повече да не ни събере.
Не искам да се превърнем в хора,които си спомнят,че са се познавали,но не могат да се сетят от къде.

Иска ми се да съхраним поне частица от приятелството,което съградихме през тези 5 години.
Иска ми се и за в бъдеще да си останем същите щури,вечно ухилени хора,които дори в най-спеклите моменти намираха извинение да се посмеят.
Иска ми се разстоянието,което неминуемо ще ни раздели,да не се превърне в бариера,а в стимул да се събираме по-често.
Иска ми се плановете,които с такова удоволствие съставяме,пиейки кафе на Залата или на Калината,да не си останат само планове.
Иска ми се на 25-годишнината ни да не се гледаме изумено,защото не сме се виждали от 25 години,а напротив.
Иска ми се връзката,която имаме сега,да се заздрави с времето,а не да изчезне безследно.
Иска ми се и аз никога да не забравя хората,с които прекарвах Нова година,рождените ни или имени дни,ваканциите и незабравимите ни пътувания.

P.S. I love you!

Празни приказки

Вчера беше интересен ден. Предполагам,че утрешният ден ще е още по-интересен. Но в крайна сметка тема на днешния блог си остава днешният ден. (Все пак би било доста самоуверено да говоря за утрешния,при положение,че не знам какво ми готви.)

И днешният ден беше интересен. Забавен,оптимистичен...пролетен.
И този ден (както почти всички преди него)проспах кажи-речи на половина и се събудих около 13 часа,когато пенсионерите по принцип си лягат. Изпих си сутрешното кафе (макар да беше обед),борих се със себе си има-няма половин час дали да запаля или не и както става всеки друг път никотиновият глад в мен надделя. Е факт,волята ми подлежи на жестока критика! После прецених,че денят е твърде хубав за да го пропилея нищейки историята,гримирах се(не че това успя да подобри външния ми вид) и излязох с добрата стара компания да обходя стария център и клюкарските кафенета. После с Николай (невъзможната любов на моя живот) си харесахме една пейка в Морската и не отлепихме от там поне 2 часа. Два изключително продуктивни часа отдадени на дълбок размисъл за настоящето и бъдещето.
Брилянтните ни умове стигнаха до някои заключения,сред които:

1. Пушенето е вредно за здравето! (Даа,безспорно,и двамата се съгласихме с това и като "доказателство" запалихме по една цигара от любимия ММ (3 лв. :О )
2. Времето лети! Кога станах аз на 19....той на 56?! На 26,де,грешка! (Или 27...кой знае,Никито не си казва годините!)
3. Животът е твърде кратък за да си губим времето в размисли.
И с това се съгласихме единодушно и на момента се отказахме от всякакви опити да се правим на философи (защото очевидно не ни се получава!) и се отдадохме на чист и неподправен мързел.

Дааа,интересен ден!
Чудя се какво ще правя,когато се наложи да заменя Бургас и неговите трудови хора с мръсната и миризлива София...