неделя, 5 април 2009 г.
Незабравими
Изненадващо за мен,последните месеци се изнизаха толкова бързо и неусетно. Училищният живот с досадните контролни и изпитвания е на привършване и се случи именно това,за което всички директно или индиректно ме предупреждаваха-вече започна да ми липсва. Или поне усещам зачатъците на липсата. Ще ми липсват смешните и тъжните моменти,иновативните схеми за преписване и подсказване,глупостите,с които си губехме времето с Карито-играта на градове и села,бинго,филми и асоциации. Ще ми липсват най-много хората,с които прекарах тези 5 години. Добре поне,че пазя училищните ни бисери,да ме разсмиват,когато нямам нота. (Жалко обаче,че нямам записи на многобройните падания на Денито. Убедена съм,че след години биха се продавали като топъл хляб!)
Ако трябва да съм честна,може би донякъде ще ми липсва и предвидимостта на ученическите ми години. Всеки ден едно и също-ставам в 6 и 30 и се връщам към 2-3 след поредното (но уникално весело по своему) кафе с приятелки. А сега не знам къде,кога и с кого. Но знам какво искам,и какво не:
Не искам да се променим и да забравим кои сме били.
Не искам животът да ни разпръсне и никога повече да не ни събере.
Не искам да се превърнем в хора,които си спомнят,че са се познавали,но не могат да се сетят от къде.
Иска ми се да съхраним поне частица от приятелството,което съградихме през тези 5 години.
Иска ми се и за в бъдеще да си останем същите щури,вечно ухилени хора,които дори в най-спеклите моменти намираха извинение да се посмеят.
Иска ми се разстоянието,което неминуемо ще ни раздели,да не се превърне в бариера,а в стимул да се събираме по-често.
Иска ми се плановете,които с такова удоволствие съставяме,пиейки кафе на Залата или на Калината,да не си останат само планове.
Иска ми се на 25-годишнината ни да не се гледаме изумено,защото не сме се виждали от 25 години,а напротив.
Иска ми се връзката,която имаме сега,да се заздрави с времето,а не да изчезне безследно.
Иска ми се и аз никога да не забравя хората,с които прекарвах Нова година,рождените ни или имени дни,ваканциите и незабравимите ни пътувания.
P.S. I love you!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар