Причини да мрънкам-колкото щеш:
Нито роклята ми е готова,нито обувки за бала съм намерила.Истинска бална катастрофа ще стане,това ми е ясно,но съм казала,че съм над тези неща и ако трябва гола ще ходя!
Все още не съм на 100% сигурна,какво искам да следвам,а редовните изпити чукат на вратата. Едно обаче ми е ясно...адвокат/прокурор от мен няма да стане! Нито мога да споря,нито пък да аргументирам мислите и действията си. Аз съм и винаги ще си остана човек на чувствата,а не на разума. К. също би ме подкрепила,казвайки,че аз дори не мога да взема едно обикновено решение за това,в кое кафе да седнем или в колко часа да се срещнем,да не говорим да решавам бъдещето на напълно непознати.
М. също се произнесе по темата,че в нашата свидна татковина,място за хора като мен (наивни) в съдилищата няма. Времето,усилията и надеждите ми биха отишли на вятъра. С други думи: Кауза пердута...
Историята,с която ще кандидатствам,и тя се е закучила или иначе казано,като не върви-прости не върви!
На всичко отгоре съм станала една чапата,със всеки и за всичко гледам да се сджафкам. Явно обаче околните вече са развили завиден имунитет срещу променливите ми настроения. Поклон пред безграничното ви търпение!
Въпреки немалкото ми несгоди,реших днес поне да бъда оптимист!
Да се радвам на птичките и пчеличките,да се смея на глупостите на Ж.(които са по-скоро плачевни),да си припявам (фалшиво) "Don't worry,be happy" и да не мисля за глупости. Все пак ми предстои една интересна седмица: пътуване до Велико Търново,шопинг с Лил,много кафета и още повече смешни снимки,на които,както винаги,ще изляза потресаващо!
А ето го и музикалното ми настроение-поздрав за всички,решили да се превърнат в оптимисти за един ден,пък и не само за тях:
Poets of the Fall-Maybe Tomorrow Is A Better Day
Няма коментари:
Публикуване на коментар