Воайор/ексхибиционист

Нейде из необятното интернет пространство онзи ден попаднах на много интересен материал,в който авторът беше застъпил тезата,че следенето на блог е сходно с воайорството,понеже следящите надничат в личния живот на съответният блогър.

Това твърдение ме наведе на мисълта,че аз (като следяща множество блогове) явно съм воайор(ка) и едновременно с това(като блогър(ка)) съм и ексхибиционист(ка),понеже се показвам доброволно пред широката (или не толкова) читателска аудитория.
Единствено,което не се връзва с гореспоменатата теза,е,че воайорството само по себе си предполага незнанието на обекта за неговото наблюдение. Докато тук следенето е публично,следователно въпросният блогър е наясно с ролята си на наблюдаван и дори съзнателно подхранва чуждия интерес по един или друг начин.
От това ми остава единствено да заключа,че всички ние,които неуморно се мъчим да поддържаме и популяризираме блоговете си,обичаме да се разголваме (душевно) пред другите,споделяйки дори и най-интимните си мисли с надеждата да се превърнем в обект на някой запален воайор.
А ако той отвърне на нашия (душевен) ексхибиционизъм със същото,то тогава консуматорът (воайорът) се превръща в продуцент (ексхибиционист) и продуцентът в консуматор.
Та това,което исках да кажа с тази въртележка от думи,е,че по този начин всички ние,наблюдавани и наблюдаващи,извличаме взаимна изгода от този безкраен сам по себе си процес.
Питам се само...
...ти какъв си-воайор или ексхибиционист?