Има ли нещо по-красиво от киселите,начумерени физиономии,кажете? Особено от нацупените лица рано сутрин,след поредната нощ под неоновите светлини на града. Премреженият поглед,пресъхналото гърло и едва доловимия вкус на ром по устните-неустоими! Тялото все още ухае на нощ,на град и улични фенери. Мисълта блуждае в черната дупка наречена спомени. И въпреки моментната амнезия,изпръхналите устни се разтеглят в лека усмивка. Казваш си "никога повече",но знаеш,че ще го повториш. И нямаш търпение.Какво по-красиво има от това?
Страшно описание! Просто все едно го изживях :)Поздравявам те, че пускаш лично творчество в блога си. Аз пусках от време на време, но злобата на хората ме разколеба и спрях. Продължавай все така :)
ОтговорИзтриване