Пазя си ги в един стар скрин,доста поочукан от многото местения,но пък извънредно ценен за мен. В него съхранявам целия си живот: детските снимки,бебешките ми играчки,първата книжка за оцветяване,дори скиците от кръжока ми по изобразително изкуство. Той е като една своеобразна машина на времето,която отново и отново ме връща назад в миналото,към хлапето,което се страхуваше от тъмното,от баба Яга и Торбалан и вярваше в щастливия край.
Обичам да се ровя из спомените си. Обичам и аромата на хартия и застояло. Сякаш съм запечатала аромата на детството си в тази дървена кутия.
И днес,като много други дни,ме налегна лека носталгия. Разтършувах се,сияеща,сякаш за първи път виждам съдържанието на моята капсула на времето.
Ето и някой от любимите ми нещица:
1. Първата ми валентинка: Никога няма да забравя безумната си радост,когато я получих. Имам чувството,че още мога да усетя аромата на парфюма по хартиения плик. Прекрасна, дори днес ме кара да се усмихна.
2. Роза. Хербаризирана. Изключително скъп спомен от изключително скъп човек,когото, за съжаление,отдавна изгубих от поглед.
3. Първият ми шедьовър-рисунка на мама и татко. Пастелна,шарена. Направо лъха на обич.
4. Първото ми стихче. За две врабчета. Гугличките и бастунчетата на разкривените букви и днес ме разсмиват. Напомнят ми за първи клас,за съучениците,за игрите и мечите.
5. Албуми-от онези старите,с кожени подвързии и листи оризова хартия между страниците. И снимки,много снимки. Черно-бели. Майка ми е била красива. Прекрасна в черната си рокля на бели точки. Баща ми пък е бил къдрав. И рус като дете.
6. Любимата ми детска снимка със зелената рокличка,подарък от леля ми. Как обичах да я нося. Даже спях с нея от време на време. Предполагам,че някъде пазя и парченце плат,кой знае.
I just wish I could relive those days...
Няма коментари:
Публикуване на коментар