On top of the world

~by PORG

'Cause all the roads they lead to where you are
And all the streetlights shine like they were stars

Let's spend tonight on top of the world
And we can do anything,
We can be anything
I'll meet you tonight on top of the world
As real as it seems,
You're only in my dreams

***

Днес ми е зелено,
позитивно,
даже малко утопично!

The Gods must be crazy

Да бе,няма шега,няма измама!
Нали си спомняте онази покъртително-смешна комедия от далееечната 1980. Е,ако не я помните,ще се опитам да я преразкажа на две,на три: Цялото действие във филма се развива около една паднала (уж от боговете) бутилка Кока-Кола,която се превръща в нещо като ябълката на раздора за туземците. Накрая един брилянтен ум решава да се отърве от нея като я върне на нейния изначален притежател т.е. Господ.

И като казвам,че боговете сигурно са полудели,не изключвам и хората от това уравнение!
А сега да се върнем в наши дни и по-точно в днешния слънчев априлски ден:

Ставам аз,изпивам си кафето от любимата ми чаша "Жена-мечта" и се насочвам към терасата,за да подхраня порока си т.е. никотиновата ми пристрастеност. А на улицата едно спокойно,едно тихо. Нищо не предвещава предстоящите трагикомични събития!
Ето ги и главните действащи лица: нищо-не-подозиращ,напълно невинен минувач,бутилка Кола Лайт и съседа от горния етаж.
Последният реши,че ще е супер/ултра/турбо гъзария ако си хвърли току що изпитата (стъклена) бутилка Кола през терасата и разбира се по закона на чичо ми Мърфи,взе,че улучи единствения човечец на улицата. Чуха се едни крясъци,едни нечленоразделни псувни. Честно,имах чувството,че слушам бате Стоичков баш в кондиция! Абе,голяма олелия!
Жертвата пък реши,че трябва на всяка цена да отмъсти за нанесената нему телесна повреда,хвана първия камък и го запрати срещу остъклената тераса на комшията. НЕ УЛУЧИ!
Събудилият се от данданията чичка (полицай) от долния етаж се обади на колегите си и за отрицателно време двете жертви бяха натикани в патрулката и откарани в РПУ-то.
А,и за капак се сбиха в колата!

Както казах: Боговете сигурно са полудели. Ние хората,разбира се,не отстъпваме по назад!

Мрън-мрън

Причини да мрънкам-колкото щеш:

Нито роклята ми е готова,нито обувки за бала съм намерила.Истинска бална катастрофа ще стане,това ми е ясно,но съм казала,че съм над тези неща и ако трябва гола ще ходя!
Все още не съм на 100% сигурна,какво искам да следвам,а редовните изпити чукат на вратата. Едно обаче ми е ясно...адвокат/прокурор от мен няма да стане! Нито мога да споря,нито пък да аргументирам мислите и действията си. Аз съм и винаги ще си остана човек на чувствата,а не на разума. К. също би ме подкрепила,казвайки,че аз дори не мога да взема едно обикновено решение за това,в кое кафе да седнем или в колко часа да се срещнем,да не говорим да решавам бъдещето на напълно непознати.
М. също се произнесе по темата,че в нашата свидна татковина,място за хора като мен (наивни) в съдилищата няма. Времето,усилията и надеждите ми биха отишли на вятъра. С други думи: Кауза пердута...
Историята,с която ще кандидатствам,и тя се е закучила или иначе казано,като не върви-прости не върви!
На всичко отгоре съм станала една чапата,със всеки и за всичко гледам да се сджафкам. Явно обаче околните вече са развили завиден имунитет срещу променливите ми настроения. Поклон пред безграничното ви търпение!

Въпреки немалкото ми несгоди,реших днес поне да бъда оптимист!
Да се радвам на птичките и пчеличките,да се смея на глупостите на Ж.(които са по-скоро плачевни),да си припявам (фалшиво) "Don't worry,be happy" и да не мисля за глупости. Все пак ми предстои една интересна седмица: пътуване до Велико Търново,шопинг с Лил,много кафета и още повече смешни снимки,на които,както винаги,ще изляза потресаващо!

А ето го и музикалното ми настроение-поздрав за всички,решили да се превърнат в оптимисти за един ден,пък и не само за тях:
Poets of the Fall-Maybe Tomorrow Is A Better Day

Незабравими

Изненадващо за мен,последните месеци се изнизаха толкова бързо и неусетно. Училищният живот с досадните контролни и изпитвания е на привършване и се случи именно това,за което всички директно или индиректно ме предупреждаваха-вече започна да ми липсва. Или поне усещам зачатъците на липсата. Ще ми липсват смешните и тъжните моменти,иновативните схеми за преписване и подсказване,глупостите,с които си губехме времето с Карито-играта на градове и села,бинго,филми и асоциации. Ще ми липсват най-много хората,с които прекарах тези 5 години. Добре поне,че пазя училищните ни бисери,да ме разсмиват,когато нямам нота. (Жалко обаче,че нямам записи на многобройните падания на Денито. Убедена съм,че след години биха се продавали като топъл хляб!)

Ако трябва да съм честна,може би донякъде ще ми липсва и предвидимостта на ученическите ми години. Всеки ден едно и също-ставам в 6 и 30 и се връщам към 2-3 след поредното (но уникално весело по своему) кафе с приятелки. А сега не знам къде,кога и с кого. Но знам какво искам,и какво не:

Не искам да се променим и да забравим кои сме били.
Не искам животът да ни разпръсне и никога повече да не ни събере.
Не искам да се превърнем в хора,които си спомнят,че са се познавали,но не могат да се сетят от къде.

Иска ми се да съхраним поне частица от приятелството,което съградихме през тези 5 години.
Иска ми се и за в бъдеще да си останем същите щури,вечно ухилени хора,които дори в най-спеклите моменти намираха извинение да се посмеят.
Иска ми се разстоянието,което неминуемо ще ни раздели,да не се превърне в бариера,а в стимул да се събираме по-често.
Иска ми се плановете,които с такова удоволствие съставяме,пиейки кафе на Залата или на Калината,да не си останат само планове.
Иска ми се на 25-годишнината ни да не се гледаме изумено,защото не сме се виждали от 25 години,а напротив.
Иска ми се връзката,която имаме сега,да се заздрави с времето,а не да изчезне безследно.
Иска ми се и аз никога да не забравя хората,с които прекарвах Нова година,рождените ни или имени дни,ваканциите и незабравимите ни пътувания.

P.S. I love you!

Празни приказки

Вчера беше интересен ден. Предполагам,че утрешният ден ще е още по-интересен. Но в крайна сметка тема на днешния блог си остава днешният ден. (Все пак би било доста самоуверено да говоря за утрешния,при положение,че не знам какво ми готви.)

И днешният ден беше интересен. Забавен,оптимистичен...пролетен.
И този ден (както почти всички преди него)проспах кажи-речи на половина и се събудих около 13 часа,когато пенсионерите по принцип си лягат. Изпих си сутрешното кафе (макар да беше обед),борих се със себе си има-няма половин час дали да запаля или не и както става всеки друг път никотиновият глад в мен надделя. Е факт,волята ми подлежи на жестока критика! После прецених,че денят е твърде хубав за да го пропилея нищейки историята,гримирах се(не че това успя да подобри външния ми вид) и излязох с добрата стара компания да обходя стария център и клюкарските кафенета. После с Николай (невъзможната любов на моя живот) си харесахме една пейка в Морската и не отлепихме от там поне 2 часа. Два изключително продуктивни часа отдадени на дълбок размисъл за настоящето и бъдещето.
Брилянтните ни умове стигнаха до някои заключения,сред които:

1. Пушенето е вредно за здравето! (Даа,безспорно,и двамата се съгласихме с това и като "доказателство" запалихме по една цигара от любимия ММ (3 лв. :О )
2. Времето лети! Кога станах аз на 19....той на 56?! На 26,де,грешка! (Или 27...кой знае,Никито не си казва годините!)
3. Животът е твърде кратък за да си губим времето в размисли.
И с това се съгласихме единодушно и на момента се отказахме от всякакви опити да се правим на философи (защото очевидно не ни се получава!) и се отдадохме на чист и неподправен мързел.

Дааа,интересен ден!
Чудя се какво ще правя,когато се наложи да заменя Бургас и неговите трудови хора с мръсната и миризлива София...

Добрият стар Google

1.Търсене на изображения,свързани с EU (European Union);
2.Търсените изображения са от категория "фотосъдържание";
3.Резултат от търсенето: русоляв батко със солидни познания за Европейския съюз;

Като начало,бих искала да отбележа,че и преди съм попадала на несъответствия между търсене и получен резултат,но това тук направо ме остави без въздух от смях!
Едва когато свикнах с гледката и истеричните пристъпи постепенно отминаха,ми стана ясно,че въпреки първоначалния ми шок,в получения резултат има и доза "солидна" логика.И тя е,че на нас,българите,като членове на въпросния Европейски съюз,не са спирали и няма да спрат да ни го нахакват!

Долу обръщенията "господин" и "госпожа"

ЕС определи за „политически некоректни" и „сексистки" обръщенията „господин" и „госпожа". Забраната засяга и „госпожица", тъй като указвала не само пола, но и семейното положение.

Питам се,какви несексистки обръщения би ни предложил на нас Европейския парламент,за да не нарушаваме гласувания от него закон? Може би "човек" (не издава пола,следователно не е сексистко) или изрази от сорта на "Ей,ти" и "Алооо,на теб говоря".
А доброто старо обръщение "госпожица" бихме могли да заменим просто с "жено",за да не издаваме топ секретна информация относно семейното положение на въпросния субект.

Интересен закон,наистина. Убедена съм,че ще спомогне за избягването на не една неловка ситуация.

Бас

Налудничав ден беше днес. А като се сетя,че още не е свършил,ми идва да си заровя главата в пясъка...
Всичко започна с феноменалното умозаключение на Ж.(което и Д. споделя),че аз не съм можела да отказвам. Не че го оспорвам,просто ми прозвуча някак си обидно,особено като се има предвид,че го чувам за втори път.
Та взехме с Ж.,че се хванахме на бас,дали мога цял ден да отказвам,без да ми мигне окото.
И така,след един ужасно дълъг и умопомрачително изморителен ден,в който не спрях да повтарям "Не",та "Не",в крайна сметка спечелих баса. За съжаление,на въпрос от сорта на "Каква е наградата?" не мога да отговоря,по простата причина,че ако го направя,ще взема да загубя детската аудитория. Но предполагам,в главите ви вече се е заформила някаква бегла представа за това,какво ще получа аз в замяна на нечовешкия ми героизъм.

Ето и на какви препятствия се натъкнах:
-гладувах (Пропуснах шанса да опитам от невероятния ябълков сладкиш на майка ми)
-не пих кафе...или поне не с обичайните заподозрени (Понеже ми се наложи да отхвърля най-категорично всичките им предложения)
-останах си вкъщи в събота вечер (Пак заради умопомрачително тъпия бас)

На кратко: Да казвам "Не" не е за мен...даже не е здравословно!

Абсурд

Абсурд. Ето това май е най-точната дума,с която да опиша себе си и държанието си в последно време. Не стига,че си позволявам да пристъпя поставените от мен самата граници,ами направо си противореча. Което,да си го кажа направо,хич не е в мой стил,но явно дори и при моите правила се пръква по някое изключение. Ок,проблема не е в изключенията,а в това за кого или за какво ги правя.
Уж си обещавам да сложа точка,а вместо това започвам съвсем ново изречение-за жалост пак по старата тема. И така края се превръща в ново начало или с други думи-запявам старата песен на нов глас. И в това няма лошо,по принцип,ама поне да си вземах бележка от предишния,прецакал се,опит. А аз,като абсолютен кон с капаци,се юркам напред-назад и се правя,че всичко е ок.
Тъй като и на мен самата не ми е много ясно,за какво,аджеба,говоря,ще взема да сложа край на супер малоумната метафора,в която се наших и ще говоря по същество.
Проблема е в прошката.
Като се сетя,че самата аз неотдавна посветих един не особено гениален пост на този благороден акт на всеопрощението,в който категорично твърдях,че АЗ не прощавам и не забравям,чак си се чудя на акъла...понеже това ми твърдение се оказа в последствие абсолютна фикция! Че прощавам,прощавам. То се е видяло,че и аз като повечето хора си имам по някоя и друга слабост,която околните умело използват при всяка отдала им се възможност. Или ако трябва да съм максимално точна,става дума за един индивид,който умее до такава степен да ме манипулира,че сигурно бих му простила и убийство. (Е,освен ако не е моето,защото аз достатъчно много му лазя по нервите.)
Какво ли не съм му прощавала-то не беше просташкото му държание,то не бяха интригите и униженията,на които ме е подлагал (къде нарочно,къде без да иска). Но явно каквито и чувства да храня към него са безгранични,щом смогвам всеки път да простя,да забравя и да обърна нова страница.
Но явно съм си такава...или поне спрямо него. И за жалост,той си го знае и умее да го използва.

Постче

Драги ми,Смехурко,

Прощавай,че не писах,но да си призная,събитията в последните две седмици така се наблъскаха,че и минутка време не ми остана.
Учене,пътувания,простотии с Д. и Ж.,за които май трябва да благодаря искрено,че ги има и че са до мен,защото иначе буквално бих психясала от притеснения,пред изпитна паника и напрежение.
Но на моята пословична несигурност и черногледство ще посветя отделен пост,защото нямам намерение да развалям добрия тон на този с параноичните ми брътвежи!
А сега малко инфо от първа ръка за незабравимото,хипер весело и забавно пътуване до София и Пловдив! Макар целта на пътуването да беше записването ми за пробните изпити в УНСС (дай Боже-моя университет!),с Д. и М. разказахме играта на София...или по-скоро тя на нас. То не бяха обиколки,то не бяха изтрещяни снимки,смях,простотии (в големи дози) и за капак-сървайвъра в градския транспорт и криеницата на гарата!
И така,с много емоции,отпътувахме към следващата дестинация-Пловдив. Срам,не срам,до този момент не бях ходила в този град,който обаче остави изключително дълбоки и приятни спомени в моето съзнание!
Като извадим извън скоби търченето подир влака за Асеновград, катеренето по тепетата на токчета и пробването на парадоксално къса и тясна рокля,то Пловдив и престоя ми там бяха невероятни! И за всичко това,разбира се,трябва да благодаря на Д. задето ме взе и ме изтърпя цели 3 дни! (А знам,че не е лесно!)
Определено нямам търпение да отида пак,дано е скоро! Да пия пак водка и кола по левче,да ме вози "камикадзе" и да слушам вицове за мухи и миди!!! А,и Д. да ме гаври по всеки възможен начин,че и аз нея! Но тя си знае,че си я обичкам!

Това е драги ми Смехурко!

Поздрав най-сърдечен!

Надя :)