Аз ли изоставам или просто всичко около мен е забързало своя ход? Някак си,неусетно,ме е изпреварило. Всеки се е запътил на някъде,с блуждаещ поглед и глава,преливаща от мисли,от въпроси,от отговори. Не си дава почивка,а бърза. Препуска напред,без дори да е съвсем наясно накъде е това „напред”. Или пък откъде идва. Гони цели с все още неясни контури. Химери. Надпреварва се с времето. Гледа света изпод вежди и бърза. Бърза за някъде. За нещо. За някого.
Питам се:
Аз ли се промених или хората са вече други?
Мисля си,че съм същата. Но и другите не са по-различни. Пак същите-познати лица. И все пак има нещо различно. Нещо малко,невидимо. Мислите ни днес са различни. Едни по-зрели,други-все още наивни,но различни. Пътищата,които избираме,вече не са само познатите коловози. Има и нови,непознати,чакащи да бъдат извървени. Целите,които гоним, вече са по-далеч от носа ни. Неуловими,несъизмерими,но все пак наши. Лични. Очите ни са все същите-кафяви,сини,зелени. Но погледът ни днес е различен. Надеждата днес е различна. И май ние всички сме вече различни.
Пораснали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар