И така: това е Дуцко! Подарък ми е за 19тия рожден ден не от кой да е,а от Дуцка (както е известна в Ъндърграунда на Меден рудник). Приликата с реални имена и хора е очевадна!!!
Като ми го подари,Дуцка излезе с номера,че дори и на 19 още не съм пенсия и плюшената играчка е предлог да запазя детското в себе си колкото се може по-дълго.
До тук добре. Обаче после,след като имах време да опозная Дуцко по-отблизо,намерих някой доста интересни сходства помежду ни:
1. Предполагам,че избора на порода в никакъв случай не е случаен! Това би трябвало да е питбул (или поне така пишеше на етикета). А какво прави един питбул най-добре: хапе! И аз хапя. Не буквално де,споко,но има моменти,в които както казва Дуцка "изгрубявам".
2. Дуцко има звънче. Аз пък имам голяма уста. Общото между двама ни е,че издаваме прекалено много шум и нерядко дразним околните.
3. Е няма как да подмина големите,дълбоки,кафяви очи,които имаме аз и Дуцко. И прекрасния,по кравешки,невинен поглед!
4. Нетипично за един питбул,Дуцко обича да го гушкат. Аз също. Демек,и двамата сме любвеобилни същества. (Тези,които са се сблъсквали и с не дотам любвеобилната ми страна,да мълчат,моля.)
След подробен анализ на приликите ни,бих казала,че Дуцка определено знае какъв подарък би ме зарадвал най-много!(и най-много ще ми ходи,де) Ето затова си я обичам нея,защото ми е досетливичка....и защото ми подарява подаръци,но това не е толкова важно :D
P.S. Дуцко,Дуцке,обичкам ви и двамата тооооооолкова много!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар