Два изключително спрели дни. Дни на пълно зомбиране. Нищо не се случва. Или поне нищо ново,а старото вече се изтърка на макс. Бахти,дори мислите ми спряха.
Сиво е. Скучно. Даже Никълбек не звучат като Никълбек. Или поне не ми действат така.
Чувствам нуждата от промяна.
Цялостна,а не някаква частична,колкото да отбия номера.
Майната му,maybe tomorrow is a better day...
Edit: Сега си правя последните пищови за последната контролна (по физика),с която окончателно слагам край на преписването през ученическите си години. Поне до студентството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар