03:27 през нощта. Въртя се,не мога да заспя. Мисли пулсират в главата ми. П. пак е седнал зад пияното. Свири тихо,успокояващо. Ставам. Отварям широко прозорците. Вдъхвам с цели гърди тишината и покоя на града. Музиката става по-ясна, по-силна. Май свири Хайдн.
П. свири по цели нощи. Без да дразни, без да се натрапва. Тихо, приспивно. Той си е такъв-тих, ненатрапващ се. Единственият начин да го опознаеш е чрез музиката му.
Има съседи,които не понасят "дрънченето" му. Пред тях П. свежда виновно поглед, извинява се, а щом си тръгнат сяда пак зад пияното за да оплаче хорската ограниченост.
Той си е такъв-не наказва простотията с думи, а с музика. Той черпи сили от нея, но и живее за нея.
Вече е 03:52. Продължавам да слушам. Мелодията се разстила над притихналата улица, просмуква се в стените, в подовете и таваните. Нощта е негова. И той принадлежи на нощта.
Унасям се.
Edit: Оказах се права,свирел е Haydn-Adagio E Cantabile (Sonata de Lestat).
Няма коментари:
Публикуване на коментар