Мълчим. Или поне не говорим много. Не и един с друг. Чудя се,правим ли го на инат или вече се изчерпахме?
-Не ти ли омръзна да си мълчим?
-Не знам. И ти не говориш много. Поне не с мен.
-С теб не е лесно да се говори.
-Права си.
-И това не те ли притеснява?
-Не. Добре ни е и така.
-Добре? Добре като наистина добре или добре като по навик?
-Навиците не винаги са нещо лошо.
-Тоест това между нас е само навик?
-Не съм го казал.
-Тогава кажи какво е,щом не е навик?
-Не знам. Хубаво ни е заедно. Дори,когато се вбесяваме взаимно. А на хубавото се свиква лесно.
-Ето,пак се връщаме към навика.
-Права си.
-Права съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар