Искрено и Носталгично

Предупреждавам малцината,които ще прочетат този пост,че написаното в него,макар искрено и доста лично,е и до голяма степен песимистично.Не че съм песимист,напротив,но след всяка Нова година има дни,които посвещавам на себе си,на собствените си мисли,били те и не до там „крилати” и оригинални,и си правя една груба равносметка за отминалите събития…
1.Какво имам и какво ми липсва;
2.Какво търся и какво намирам;
3.Какво давам и какво получавам;
4.От какво се нуждая и без какво мога да мина;
5.В какво вярвам и дали някой има вяра в мен;
6.Каква съм и каква искам да бъда;

1.Имам достатъчно,но искам повече.Имам близост,но искам тръпка.Имам принципи,но искам идеали.Имам вяра,но искам да имам вяра в себе си.
2.Търся разбиране,но малко хора ми го дават.Търся искреност,но често срещам лицемерие.Търся тръпка,но получавам привързаност.Търся друго,но се натъквам все на същото.
3.Давам съвети,но дали някой се вслушва в тях?!Давам думата си,но не винаги я изпълнявам. Давам идеи,но не винаги виждат бял свят.Давам втори шанс,но дали го заслужават?Давам на заем,но рядко ми се връща.Давам свобода,но някои прекаляват.Давам право на избор,но някой избират да нямат това право.Давам много,но рядко получавам в замяна.
4.Нуждая се от подкрепа,а не от утеха.От приятели,а не добри познати.Нуждая се от удовлетворение,а не от задоволяване. Нуждая се от вяра,а не от обещания.Нуждая се от оптимизъм, а не от напразни надежди.
5.Вярвам в делата,а не в думите. В крайния резултат,не в добрите намерения. Вярвам в свободата,не в слободията.Вярвам,че има хора,които вярват в мен.
6.Аз съм: ината,на моменти проклета;импулсивна,но и рационална понякога;уравновесена;често наивна,но никога глупава;раздразнителна,но не и злопаметна;искрена,но и изискваща искреност;
Аз искам да бъда: себе си!

P.S. Харесвам отворения край,така че смятам да оставя своеобразната си изповед в този и вид,в случай,че ми дойде някоя брилянтна мисъл,която да допълня в последствие!