Събуждаш се с мисълта,че може да промениш нещо.Нещо,незначително за мнозина,но значимо за теб.Но уви,това приятно чувство на революционен подем е убито още в зачатък под напора на сивото ежедневие.Според модерната „философия за живота” какъв е смисъла да променяш нещо,ако знаеш,че утре пак ще е същото.Ние си знаем,че живеем в един парадоксален свят,в който да правиш добро е глупост,а да искаш нещо по-добро е чиста алчност.В такъв случай,защо ни е притрябвала на нас промяна,щом е много по лесно да си заровим главите в пясъка и да се преструваме,че всичко си ни е наред.
Но иначе сме силни на думи и обвинения.Все някой ни е виновен,все някой ни прецаква,изключвайки разбира се собствената си персона от числото на заподозрените.
Ще кажеш,че сме света вода ненапита.
Най-лесно е да си намерим изкупителна жертва,някоя черна заблудена овчица,която да обере пешкира. А кой ни е виновен всъщност? Дали за всичко са ни виновни политиците? Е,не казвам и,че са напълно невинни,но нека да не забравяме все пак,че ние сме си ги избирали! Пък после ги плюем,че били корумпирани,че били тиквеници. Пък както гласи известната българска мъдрост-„не е луд този,който яде зелника,а оня който му го дава”. От което би следвало,че тиквениците сме ние. Обидно,но факт!
Колко от нас са готови да заменят удобното си,не особено смислено съществуване,за да направят някаква промяна? Мълчание!
Нищо де,поне сме силни на думи,майната му,че делата ни куцат…
Да живее парадокса и ние покрай него!
Няма коментари:
Публикуване на коментар