Personal Effects

Ровя си аз из тракерите с надеждата да намеря някое филмче,в което,за разнообразие, да има по-малко кеч,кървища или цици и хоп...изненада! А си мислех,че подобно търсене,само по себе си,е обречено на неуспех. Докато не попаднах на „Personal Effects”.

Накратко това е филм за любовта,загубата,страданието и надеждата.
Не накратко се разказва за жена (Мишел Пфайфър),чиито съпруг бива убит от най-добрия му приятел,за глухонемия и син и за мъж (Аштън Кътчър),който дълбоко в себе си се обвинява за смъртта на сестра си. За техните срещи и раздели. И за влиянието,което оказват един на друг,докато се опитват да преодолеят сполетялата ги загуба.

Хубаво филмче. Оригинално. С добра актьорска игра.
Явно Аштън Кътчър си пада по „каки” не само в личния живот,защото напрежението между него и екранната му половинка направо с нож да го режеш!
(Ехххх,де да бях и аз с около 20-25 години по-голяма...можеше да съм негов тип! :D )
Жалко,че филми като този (драма) рядко набират популярност сред широката аудитория. Но пък едно е сигурно-бих отишла да гледам филмчето и на кино,защото наистина е нетипично и представя един оригинален прочит на до болка познати понятия като горепосочените (любов;загуба,страдание).

И макар някой всезнайковци да му поставят етикет „муден” или „скучен”,според мен съдържа зрънце философия и оптимизъм и не бива да бъде пренебрегван само защото му липсват масовите престрелки, зрелищните каскади или пък груповия секс.
Определено си заслужава човек да отдели час и половина от времето си за да го изгледа!

Ето и една мисъл от филма,която,не знам защо,но страшно много ми допадна:
(Думите са на момчето,през чиито поглед са представени събитията)

“But all this isn’t only about me. All of this is more about waiting for someone, you know will never come back. About that time spent waiting and the people you meet in the waiting room.”