what if?

Чудя се...ами ако можехме да виждаме бъдещето?
Щяхме ли да чакаме с нетърпение това,което знаем,че предстои или щяхме да бъдем отегчени,защото животът нямаше да има с какво да ни изненада?

Искам

Искам да потъна в мислите ти. Да се изгубя в дебрите на съзнанието ти в търсене на себе си. Кажи,дали ще се намеря в теб?
Искам да вдишам аромата ти-моята лична дрога. Искам да го консервирам в малко шишенце и да го нося на врата си. Винаги. Не е откачено,нали?
Искам да чуя гласа ти. Днес,утре,завинаги...
Искам да се сгуша в прегръдките ти. Да се скрия от себе си,от другите и от целия свят.
Искам ти да си началото и ти да си края.
Искам ти да си всичко...


Толкова много ли искам?

Не стига,че си тъп,ами си и прост!!!

Била съм с предразсъдъци. Така казва мъжо. Аз пък все отричам-не толкова,защото не е вярно,колкото за да му противореча. Обичам да му противореча,но както и да е,да не се отплесвам в никому интересни лични и лирични отклонения.
Та за предразсъдъците. Дааа,между нас казано,мъжо май е прав. Имам предразсъдъци. Ето един голям мазен предразсъдък,който,ще ме прощавате,ама си е напълно обоснован-мразя прости хора. След общуване с индивиди от въпросния особено разпространен в последно време вид имам чувството,че и аз изпростявам. Ама стабилно изпростявам.
Ето сега един простичък пример за умопомрачителната ограниченост на двама колеги,с които,за мое най-голямо съжаление,съм заточена да работя до края на сезона:

-Абе,баце,к'во беше т'ва "абориген"?
-Ми май тъй викат на батката,дето дирижира оркестъра...
-Неее! Бахти,мноо си прост,ве,баце...т'ва са некви африканци,бе. Нещо кат' ескимоси,ама без леда.

Как да общувам с такива хора,кажете?! Опитах се да обясня,за какво,аджеба,иде реч,ама и аз ударих на камък,просто защото като споменах,че аборигените са коренни жители на Австралия,батките изпаднаха в още по-голямо недоумение...Горките,не знаели к'во е туй Австралия...яде ли се,пие ли се,кой да ти каже...

Ми нормално,то от толкова хапове са изпикали и малкото мозък,дето са имали...

Още нещо....абе,хора,защо като кажа,че външността не е всичко ме набеждават или за лицемерка,или за лесбийка?!
На мен ли ми има нещо или? Да знам дали да ходя да се прегледам или директно да си тегля куршума...

Празно.

Празна стая
в празен дом,
пропита с празни спомени
забравени.

Празни думи
търсещи слушател,
но напразно
в празното отекващи.

Празен поглед
вперен в нищото,
никому потребен
и невиждащ.

Празни шепи
търсят смисъл,
ала смисъл няма.
Празно е.

My mind replays memories of us each night, and without them I am lost, lost,lost

Пътувам,пътувам,пътувам...Пътувам назад в миналото и напред в бъдещето. Но предимно в миналото. Нетипично за момиче на моите години,нали? Все пак,19те ми години не са толкова много,колкото ми се струват,или?
Липсват ми старите приятели-онези,с които като малка кръстосвах улиците на Велико Търново от сутрин до вечер. Същите,с които играех на жмичка, тъпчех памук и гледах звездите. Липсват ми и новите приятели-онези,с които,за съжаление,вече не се срещам толкова често,колкото ми се иска. Липсват ми лунните нощи,бургаския плаж и топлите юлски вълни. Липсват ми пейка-партитата,споделените тайни,мечти,дори и най-интимни фантазии над чаша Космополитън.
Даа,ето,че макар 19 само по себе си да е едно малко число в сравнение с другите,безкрайно големи числа,е сбор от безброй спомени,към които да се връщам,когато ми стане самотно...
___________________

And...I guess I feel lonely most of the time.

[...]

Мислех,че трудностите свършват,когато кажеш "Обичам те".
Грешала съм.

I dream of lilac time

Мирис на люляк
сред облаци-коприна
устни целува

Edit: Днес като се разрових из по-старите ми писаници открих това свое хайку (или по-скоро опит за такова). Но нескопосано или не,и тогава,и сега си го харесвам много,затова реших да го постна,ей така,за мое лично удовлетворение ;)

Не съм добър човек,защото:

-съм егоист. Защото винаги мисля повече за себе си,отколкото за другите.
-защото винаги правя и казвам това,което искам,без да се замислям как думите и действията ми ще рефлектират в/у околните.
-независимо дали съм права или не,не бих пожалила усилия да постигна своето на всяка цена,дори и чрез лъжа или измама.
-съм способна да манипулирам околните,за да получа това,което искам.
-съм безкрайно груба и вулгарна в изказванията си и често наранявам хората,които обичам,без дори да се усетя.
-никога не се извинявам,дори и да не съм права. Случаите,в които съм си извъртала езика да кажа омразната за мен дума „Извинявай” се броят на пръстите на едната ми ръка,просто защото вярвам,че човек никога не бива да се извинява за нещо казано/сторено,което в даден момент му се е струвало правилно.
-съм безкомпромисна. Или става на моята,или въобще не става. Средно положение няма.
-съм непукист. Никога не ми пука за нищо и никого,освен за мен самата.
-умея да откривам слабостите на околните и да ги използвам срещу тях.
-когато не ми е на кеф си го изкарвам на другите.
-винаги търся вината в другите,но не и в себе си.
-често давам обещания,но изпълнявам само една част от тях.

.
.
.
П.С. Идеята за този пост изплагиатствах от блога на Ирония Идиотова. Надявам се да не ми се сърди. Просто написването на тази публикация ми се стори интересно предизвикателство,тъй като за добрите си качества човек говори лесно и с охота,докато отрицателните гледа да си премълчи.

Е,аз просто не обичам да си мълча. :)

[...]

Празно. Сиво. Самотно.
И тихо. Ужасно тихо.

Нищо не се случва.
А и да се случваше,нямаше да ми пука.
Безразлично ми е.
Искам просто да легна и да заспя.
Да заспя така дълбоко,че да проспя тишината,самотата и празнината.
Да проспя зимата.

I dreamed a little dream of you

Сънувах те.
Беше от онези мрачни утрини,в които не ти се иска въобще да се събуждаш.
Валеше. Дъждът барабанеше по стъклата и се стичаше в нищото.
Ти още спеше-така спокоен,така красив и уязвим в съня си. Копнеех да те докосна,да прекарам пръсти през разрошената ти коса,да сложа глава на гърдите ти и да заспя. Но не те докоснах,не сторих нищо...Седях притихнала,по-лека от въздуха,в единия край на леглото ти и само те гледах,не исках да те будя. А ти се усмихваше със същата онази усмивка,която ме караше да се влюбвам в теб отново и отново,всеки път щом те видя.
Боже,как исках да знам какви мисли се въртяха в главата ти сега. Чудех се,възможно ли е и ти да ме сънуваш в същия този момент? Дали? Или не?
Дано!
...