неделя, 22 август 2010 г.

Can u see through me? see my true colours?

~

Виж ме
погледни отвъд
тази моя обвивка
и кажи
познаваш ли ме изобщо?
Или само гледаш
неразбиращ,
невиждащ.
Искам да ме видиш
да отвориш широко очи
и да ме познаеш
мен,
а не превзетата,
парцалена кукла
с перфектен грим
и усмивка безизразна
на която се правя.
Виж очите ми!
Не,недей просто да гледаш,
а виж!
Нима не виждаш сълзите ми
скрити ловко зад безчувствена маска?
нима не виждаш дълбоките рани?
а сърцето
на парченца разбито?
Не?!?
Ако искаше,щеше да видиш
да разбереш коя съм,
каква съм,
но НЕ,
теб не те трогват очите разплакани,
нито раните,
ни обидата,
ни ръцете към тебе протегнати...
Не желаеш да опознаеш душата,
щом познал си веднъж вече тялото.
Тогава
върви си,
слепецо,
върви,че часовника тиктака,
тиктака.
има още много кукли
парцалени,
Тичай
и тях да разплачеш,
и тях да ограбиш!

thing called "love"

~

Дъхът на пресекулки
спира
гласът трепери,губи се-
замира
устните пресъхващи
пулсират
а очите ми премрежени
те търсят
в стомаха облак пеперуди
експлоадира
отприщва трепет непознат
заливащ ме
горящ ме,давещ ме
сладникаво-горчив
ръцете ми протегнати
във нищото
те търсят,
ала на место теб прегръщат въздуха
до червено нажежен
преливащ от очакване
за допир и спасение
сърцето бие бясно
току пропуска ритъм
но не спира,продължава
от гърдите иска май да изхвърчи?
а аз треперя
слепоочията ми пулсират
кръвта във вените аха да закипи
кажи
дали е болест?
ще умра ли?
или са виновни
твоите очи?




На А.
с цялата любов на света
и мъничко отгоре.

петък, 20 август 2010 г.

[безименно]

Знаеш ли,омръзна ми да се правя на силна. омръзна ми да се преструвам на имунизирана срещу всичко и всички. искам да съм слаба. искам да знам,че поне веднъж мога да се скрия зад някого,вместо да поемам ударите сама. Искам да мога поне за миг да сваля гарда,без да се страхувам,че някой ще ме нарани. искам да заплача и да знам,че ще има кой да ме утеши. искам да знам,че ТЕБ ще те има и утре,и винаги.