събота, 12 септември 2009 г.

It's time to say goodbye

Текат последните приготовления. С нейно величество Притеснението (майка ми) търчим насам-натам да стягаме багажи като май само пълним и празним саковете без никаква представа какво,по дяволите,правим. А денят на голямото местене вече аха да почука на вратата.
А ми е тъжно и подтиснато. Бургас вече ми липсва. Липсват ми и приятелите,и колегите,с които се разделих едва преди дни. Всичко ми липсва.
Предстоят ми няколко доста напрегнати дни-настаняване в новата квартира,опознаване на района (защото от Варна в момента познавам само Морската градина,катедралата,театъра,операта,пощата и,разбира се,университета) ,откриване на учебната година и първите лекции.
Да си призная,чувствам се почти като първокласничка-нервно ми е,стомахът ми е на топка и изпитвам неконтролируем страх от неизвестното. Но и това ще мине,знам.
Иначе един Бог знае кога пак ще имам интернет,така че предварително се извинявам за,надявам се,не особено дългата ми липса в блог- и скайппространството.
Е,това беше от мен за сега.
Чао и до скоро :))

4 коментара:

  1. Варна е хубав град, ще свикнеш! Няма нищо по-хубаво от движението!

    ОтговорИзтриване
  2. Предполагам,че си прав (за свикването,де).
    Просто всяка промяна е леко плашеща в началото,нищо повече :)

    ОтговорИзтриване
  3. Е, добре дошла вече във Варна! Ако имаш проблеми със свикването, съм насреща да показвам къде е най-вкусният сладолед ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Много мило от твоя стана!!! Проблеми със свикването уж нямам,но хората,с които мога да хапна по сладолед или да изпия по кафе са значително малко все още:( така че може и да се възползвам ;))

    ОтговорИзтриване