Не съм добър човек,защото:

-съм егоист. Защото винаги мисля повече за себе си,отколкото за другите.
-защото винаги правя и казвам това,което искам,без да се замислям как думите и действията ми ще рефлектират в/у околните.
-независимо дали съм права или не,не бих пожалила усилия да постигна своето на всяка цена,дори и чрез лъжа или измама.
-съм способна да манипулирам околните,за да получа това,което искам.
-съм безкрайно груба и вулгарна в изказванията си и често наранявам хората,които обичам,без дори да се усетя.
-никога не се извинявам,дори и да не съм права. Случаите,в които съм си извъртала езика да кажа омразната за мен дума „Извинявай” се броят на пръстите на едната ми ръка,просто защото вярвам,че човек никога не бива да се извинява за нещо казано/сторено,което в даден момент му се е струвало правилно.
-съм безкомпромисна. Или става на моята,или въобще не става. Средно положение няма.
-съм непукист. Никога не ми пука за нищо и никого,освен за мен самата.
-умея да откривам слабостите на околните и да ги използвам срещу тях.
-когато не ми е на кеф си го изкарвам на другите.
-винаги търся вината в другите,но не и в себе си.
-често давам обещания,но изпълнявам само една част от тях.

.
.
.
П.С. Идеята за този пост изплагиатствах от блога на Ирония Идиотова. Надявам се да не ми се сърди. Просто написването на тази публикация ми се стори интересно предизвикателство,тъй като за добрите си качества човек говори лесно и с охота,докато отрицателните гледа да си премълчи.

Е,аз просто не обичам да си мълча. :)