[...]

Празно. Сиво. Самотно.
И тихо. Ужасно тихо.

Нищо не се случва.
А и да се случваше,нямаше да ми пука.
Безразлично ми е.
Искам просто да легна и да заспя.
Да заспя така дълбоко,че да проспя тишината,самотата и празнината.
Да проспя зимата.

I dreamed a little dream of you

Сънувах те.
Беше от онези мрачни утрини,в които не ти се иска въобще да се събуждаш.
Валеше. Дъждът барабанеше по стъклата и се стичаше в нищото.
Ти още спеше-така спокоен,така красив и уязвим в съня си. Копнеех да те докосна,да прекарам пръсти през разрошената ти коса,да сложа глава на гърдите ти и да заспя. Но не те докоснах,не сторих нищо...Седях притихнала,по-лека от въздуха,в единия край на леглото ти и само те гледах,не исках да те будя. А ти се усмихваше със същата онази усмивка,която ме караше да се влюбвам в теб отново и отново,всеки път щом те видя.
Боже,как исках да знам какви мисли се въртяха в главата ти сега. Чудех се,възможно ли е и ти да ме сънуваш в същия този момент? Дали? Или не?
Дано!
...

It's time to say goodbye

Текат последните приготовления. С нейно величество Притеснението (майка ми) търчим насам-натам да стягаме багажи като май само пълним и празним саковете без никаква представа какво,по дяволите,правим. А денят на голямото местене вече аха да почука на вратата.
А ми е тъжно и подтиснато. Бургас вече ми липсва. Липсват ми и приятелите,и колегите,с които се разделих едва преди дни. Всичко ми липсва.
Предстоят ми няколко доста напрегнати дни-настаняване в новата квартира,опознаване на района (защото от Варна в момента познавам само Морската градина,катедралата,театъра,операта,пощата и,разбира се,университета) ,откриване на учебната година и първите лекции.
Да си призная,чувствам се почти като първокласничка-нервно ми е,стомахът ми е на топка и изпитвам неконтролируем страх от неизвестното. Но и това ще мине,знам.
Иначе един Бог знае кога пак ще имам интернет,така че предварително се извинявам за,надявам се,не особено дългата ми липса в блог- и скайппространството.
Е,това беше от мен за сега.
Чао и до скоро :))

Почти

Почти да имаш нещо прекрасно май е също толкова гадно като да нямаш нищо. Даже май е по-гадно. Да обичаш почти наистина,почти искрено. Да шепнеш думи на телефонната слушалка,да даваш обещания,да чакаш,защото знаеш,че чакането почти свърши,че почти всички обещания ще ги изпълниш,че думите почти ще запълнят празнината. И продължаваш почти да живееш,да бъдеш почти щастлив с почти-любовта,която имаш и да чакаш чакането най-после да свърши...

Mr. Perfect

Днес се замислих за мъжете. Не че другите дни не мисля за тях,просто днес бе един от малкото дни,в които успях да канализирам мислите си в една по-различна,несексуална насока.
Замислих се за едното на ум,което имаме ние,жените,за това какъв трябва да бъде и как трябва да изглежда мъжът с главно М-същият този клет човечец,от когото се очаква да се почви на бял кон и да ни предложи ако не света,то поне n-стаен (n>5) апартамент в сносен квартал,платинена кредитна карта и (ако е възможно) безрезервната си любов.
На тази мисъл ме наведе неотдавнашният ми разговор с Ж.,която със замечтан поглед ми изброяваше безкрайния списък от качества,които нейният чаровен принц трябва да притежава: да е красив,атлетичен,добре материално осигурен (откога това е качество?!?),мил,романтичен и т.н. и т.н. Към края на разговора вече виждах Ж. на стари години,седнала в люлеещия се стол,заобиколена от десетината си котки да държи "списъчето" си и да се вайка: "Ех,тоз' пуст максимализъм..."
Вярно,хубаво е човек да знае какво търси,но това не значи да излезеш на среща с тефтерче и молив под ръка и по време на разговора да отмяташ една по една добрите и на пръв поглед лошите черти на събеседника си. Не дай си Боже да се смее лееко налудничаво,да не плати сметката или да не блести със завидна красота,че спукана му е работата...
Мисля си,че човек не бива да бъде толкова обстоятелствен в изискванията си. Все пак,какво по-хубаво от това да бъдеш изненадан от някого,точно когато най-малко подозираш ;)

Лятото...

...почти свърши,а със него и чакането. Най-после дойде и моят ред да се похваля на всеослушание,че вече съм студентка!!! След много перипетии,грешни резултати и сълзи (къде от радост,къде не) днес се записах в Икономически университет-гр. Варна,специалност-туризъм.
Да си призная,не вярвах,че ще ми се случи,бях се примирила с мисълта,че ме чака една скучна,дълга и монотонна зима,но ето,че животът ми поднесе изненада. И то каква,взех,че и аз буквално хванах последния влак за Варна.
Но все пак,кога,как и защо не е важно,важното е само,че съм вътре и че заедно с другите вече колеги и колежки (бургазлии) ще им издухаме шортите на варненци! :D

My Life According to Nickelback

Лин ме предизвика да се разровя из цяяялата дискография на май фав бенд Никълбек и да натаманя заглавията на (някои от) песните им към списъка по-долу. Голяма главоблъсканица падна,но пък се получи готино,поне според мен.

Pick your Artist:
Nickelback

Are you a male or female:
Never mind

Describe yourself:
Old enough

How do you feel:
Feelin' way too damn good

Describe where you currently live:
Far away

If you could go anywhere, where would you go?
Follow you home

Your favorite form of transportation:
Fly

Your best friend?
Never gonna be alone

You and your best friends are:
Animals :D

What's the weather like:
Too bad

Favorite time of day:
This afternoon

If your life was a TV show, what would it be called:
If today was your last day

What is life to you:
The long road

Your relationship:
Yanking out my heart

Your fear:
I don't have

What is the best advice you have to give:
Should've Listened!

Thought for the day:
Love will keep us together

How I would like to die:
Another hole in the head

My soul's present condition:
Fight for all the wrong reasons

My motto:
Breathe

Хлъзгаво.

Гадно. Такова чувство изпитах снощи. Почувствах как всичко ми се изплъзва. Как плановете ми рухват,а надеждите остават неоправдани. И нереализирани.
И не ми стигаше тази горчива хапка,ами вчерашният ден ми донесе и "десерт". Още по-горчив.Сервира ми го на сребърен поднос. Една голяма порция разочарование.
Не от другите-свикнала съм те да ме разочароват,затова и съм се научила да не очаквам много от тях. Разочаровах се от себе си. От факта,че с течение на времето значително съм занижила критериите и изискванията си. Особено към мен самата. Разочарова ме това,че съм започнала да се задоволявам с по-малко и по-лошо. Да гледам на нещата отгоре-отгоре и да върша работата си през пръсти,колкото да изтикам. Е,на,ето,че не изтиках!

Не ме приеха-поне не и на първо класиране. На второ кой знае...?!?


________________________________________________________
Определено боли да паднеш от високо...

Лафа на сезона

Разговор между турист и администратор/аз/:

-Excuse me,can I have the key for room 506?
-506 B?
-No,I'm straight!

Гузен негонен бяга :D

Кой е като мен?!?

Хубаво е да се усмихваш. Особено сутрин,докато си още сънен и кисел,раздразнен от необходимостта да ставаш рано-рано за работа.
Ето я и причината,накарала ме днес да се усмихна-блогът ми получи първата си награда и то не каква да е,а награда за приятелство от един изключително скъп и ценен от мен човек-моята приятелка Лин. (Не пропускайте да се поровите из умната и главица! За целта цъкнете тук!)
Самият факт,че едно толкова креативно и талантливо човече като нея е решило да удостои именно мен с тази чест ме радва и ме кара да се гордея още повече.
Линчо,благодаря ти! За мен този твой жест означава страшно много!
Благодаря ти,че си винаги до мен,че ме подкрепяш и вярваш в мен (дори когато самата аз не вярвам)! Благодаря ти задето си такава прекрасна приятелка!