сряда, 7 януари 2009 г.

Тик-так



Има дни,през които сякаш нищо не се случва.Без сюжетно действие,без фабула и единственото,което ни остава е да се опитаме да убием еднообразието и скуката с нещо…каквото и да е то.
Е за мен тази вечер това „нещо” беше „The Curious Case of Benjamin Button”.Стори ми се хубаво филмче,пък и много ми се искаше да видя лигльото Брад Пит в някоя по-сериозна роля.Е,двата часа и половина си струваха до последната секунда,имайки предвид,че напоследък малко неща успяват да хванат вниманието ми и да ме накарат да се замисля.Но не за тривиалните неща,а за живота…За дълбокия смисъл,който всички търсим,въртейки се като кучета в жалък опит да си захапем опашките.
За тези,които за първи път чуват за този филм,ето и резюме:

Филмът “Странният случай с Бенджамин Бътън” е адаптиран за големия екран по разказа на Франсис Скот Фицджералд. Сюжетът се върти около историята на дете, което по необясними причини се ражда в тяло на старец. Вместо да остарява с течение на времето, той се подмладява.

Макар историята да е плод единствено на безкрайното въображение на сър Фицджералд,идеята за биологичния часовник,тиктакащ на обратно,силно ме заинтригува.
Колко ли неща щяха да са различни,ако се раждахме не млади,а стари.Лафът „кожа-гладка като бебешко дупе” нямаше да е съвсем подходящ за случая,но пък поне с годините нямаше да се тревожим какъв продукт да използваме за да преборим проклятието,наречено бръчки!Те щяха просто да останат далеч в миналото,в така нареченото детство.Нямаше да страдаме от колики и да се дерем от рев,причинявайки на родителските тела перманентно главоболие,защото просто щяхме да си държим зъбите в бурканче до креватчето.Идилия!
Е вярно,щяхме да отнемем на мама и тате щастието да ни видят как прохождаме,тъй като артрита отдавна щеше да си е казал думата,но пък на края на житейския си път буквално щяхме да припкаме насам-натам,да щръклеем,да се въртим като пумпали,да се смеем и преливаме от щастие без капка страх в душите за това,какво ни очаква.Виаграта вероятно щеше да се спре от производство,защото макар стари отвън,отвътре всички до един щяхме да сме полови атлети! Огледалото вече нямаше да ни стряска,докато паникьосано констатираме появата на някоя бръчка,а напротив!Каква по-голяма награда от това с всеки изминал ден да се чувстваш по-красив,по-млад и кипящ от енергия от вчера!
„Тик-так….тик-так”.Да щеше да е един объркан свят,”бабите” и „дядовците” в парка щяха да заменят бастуна с някоя фешън бебешка количка,по седенките вече нямаше да се обсъждат ниските пенсии и високите цени на тока и водата,а сериозни въпроси като: новата серия на Малкото пони,Костенурките нинджа или новата игра”Спайдърмен”.
Все пак,нали в живота не е важно как се раждаш или как умираш,а това,което си постигнал.Пък и едно щеше да си остане непроменено-и след раждането си и преди смъртта си пак щяхме да сме в пелени!

P.S. Трябва да призная,че въпреки скептицизма ми относно избора на Брад Пит за главната роля,човека не само,че си изигра ролята на "дядка" перфектно,ами беше и най-секси дядката,който може да видим от малкия екран!!!И ако и Вие,като мен имате малко време за убиване,то гледайте да го убиете с това филмче,и дори да не успее да ви накара да се хвърлите в бездните на дълбокия размисъл,както стори със мен,то поне (надявам се) няма да ви е скучно!

3 коментара: