сряда, 22 април 2009 г.

Прозрение

[22:31:07] Надежда каза: аз съм оперирана както от здрав разум,така и от силни чувства.

Ебати,това е най-великото прозрение,което ме е сполитало,относно мен самата.
Все се тръшкам,че нещо не ми е в ред,че нещата около мен не се нареждат по мой вкус,че живея в моя си кочина,която със своята неприветливост отблъсква всичко живо наред в радиус от хиляди километри.
Сега си давам сметка,че може би не кочината е проблема. Може аз да съм проблема.
Има дни,в които човек просто не трябва да припарва около мен. Ако поне малко държи на себе си. Гадна съм,груба,леко злобна. Предполагам,че това е защитна реакция. Или поне се надявам,защото не ми се иска да мисля,че просто съм такава по природа. Но пък стената ми е нужна. Градила съм я тухла по тухла върху несигурните основи на страха,че ако допусна някого вътре,в кочината,той ще се позавърти около мен,ще ме залъже,после ще се изсере върху метеното и ще си отиде. По тази логика аз съм оперирана от силни чувства. Страх ме е да им се отдам и да ги изживея до край.
От друга страна пък съм оперирана и от здрав разум,защото напук на стената,напук на страховете,аз продължавам да се хвърлям с главата напред във всичко-начинания, връзки. Влюбвам се,разлюбвам. Къде забравям,къде-не. И повтарям ли,повтарям. И грешки,и връзки. Малкото мозък в главата ми казва "Не",а аз,глупачката,пак се втурвам да търся къде тръпка,къде някоя друга,отдавна забравена емоция или начин,по който някой си,някога,ме е карал да се чувствам. Наивна съм,вярвам в доброто,в красивото,в щастливия край. Той обаче,както винаги,закъснява. Но нищо,дреме ми на мене,аз пак си кибича и си чакам.
А стената бавно се руши.

Бахти,аз съм просто поредната хирургическа грешка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар