понеделник, 26 януари 2009 г.

Дуxless

Идеята за този блог се зароди в русата (и умна) главица на Денито,с която на по чашка кафе и ММ взаимно се възмущавахме на порасналото обществено самочувствие и властващата наред слободия.

Живеем в свободна страна като свободни граждани със право на свободен избор.
На теория добре. Но както повечето идеологии,прилагането и на тези в практиката търпи известна критика. Преди всичко поради погрешното тълкуване на думите „свобода” и свободен избор”.
Факт е,че в днешно време,в стремежа си към себедоказване и изява,човек не веднъж прекрачва границите на личната си свобода за сметка на тази на околните. Което,ако мога да си позволя,бих нарекла просто слободия и безхаберие. Веднъж повярвал в себе си,той често възприема общоприетите норми в смисъла на „граници”,имащи за цел да спънат неговото социално и нравствено развитие. Ако изобщо можем да говорим за развитие на някаква нравственост у днешния хомо сапиенс. И така, въоръжен с порасналото си самочувствие и амбиции,човека тръгва на кръстоносен поход срещу съществуващите порядки с ясната цел да „натрие носовете на околните”.
Да си призная,тази т.н. борба за себедоказване до някъде ми напомня на една творба на Христо Смирненски, а именно „Приказка за стълбата”. И тъй като ние живеем в един динамичен свят,повече подхожда да е „Приказка за ескалатора”,в която онези, „великите” и „безсмъртните”, се превръщат в жертви на собствената си нравствена деградация. Стават роби на собствената си мания за величие и на убеждението,че водят съдбата за носа,защото нали се сещаш…те не са случайни хора! Нека да ги наречем просто „богоизбраните”.
Това,което аз и Денито се запитахме,беше,дали същите онези богоизбрани,които веднъж са имали доблестта да щурмуват заобикалящия ги свят,някога ще осъзнаят,че над тях винаги ще има поне един задник за лизане? (Простете за жаргонния език.)
Защото нека да си го кажем направо,в днешно време не са малко хората,готови на компромис с нравствените принципи на съвестта си (ако разбира се,им е останала такава в наличност) в името на една по-велика идея-себеизтъкването и личната облага.
Какво от това,че някакви си чуждестранни „артисти” асоциират нашата свидна родна страна с кенеф? Тях,богоизбраните,какво ги засяга? Важното е на тях да им е добре.
И не говоря само за управленческия „елит”,но и за обикновения,средностатистически човек,опитващ се да компенсира било то външност,характер или невежество за сметка на порасналото си и не дотам оправдано самочувствие.
Но донякъде ги оправдавам. Към какъв морал и ценности би могъл да се придържа човек,когато етическия му кодекс отдавна се е размил във времето. Да отстояваш себе си,идеите и вярванията си погледнато през призмата на днешния ден е почти непосилно. А да се превърнеш в безгласна карта изглежда все по-лесно. Защото,има ли смисъл да се блъскаш,знаейки че живееш в свят,в който „това което не става с пари,става с много пари”?

Постепенно трудът отстъпи място на заплащането, градският транспорт – на скъпите коли, образованието – на развлеченията, прехраната – на охолството, моралът – на парите. Днес не е важно колко книги си прочел и колко можеш да говориш за тях. Това, което има значение, е къде си бил, с кого си се запознал, с какво си облечен, каква кола караш и какви сметки плащаш. Звучи песимистично и укорително, но такава е съвременната действителност.


Цитат от книгата на Сергей Минаев „Дуxless”

2 коментара:

  1. az puk ne sym syglasna sys statiqta i 6te zapitam samo,4e koga ne e bilo taka?az ne poznavam svqt,v koito parite,imaneto,resursite ne sa bili ot izkliu4itelna vajnost...nz,spored men romanti4nata predstava za svqt,v koito materialnoto nqma da e ot zna4enie si ostava 4ista utopiq...takav svqt bi sa6testvuval ako vseki edin 4ovek zapo4ne da jivee na hlqb i post ili spored tibetskite filosofii...no az ne iskam da jiveq bez materialnite udobstva nali?kakto i ti?sveta za tova e svqt,za da se razviva i modernizira...i ako iskame reformaciq,tq vse trqbva da po4ne ot nqkade nali,vse nqkoi trqbva da e parvi...no vseki si kazva:''4e 6to az da sam balamata i da tragvam parvi da reformiram....6te iz4akam drugite da se vdignat i togava i az!"...moje bi ne sam prava,no az taka gi vazpriemam ne6tata;)

    ОтговорИзтриване
  2. Че аз да твърдя някъде,че единствения изход е да се откажем от парите и удобствата които те ни предлагат?
    Твърдя единствено,че много хора забравят кои всъщност са важните неща и си мислят,че щом имат пари,значи имат всичко!
    Това,че живеем в един развиващ се и модерен свят,е ясно! Това,че и ние трябва да се развиваме,също! Но не и за сметка на ценностите си или пък за сметка на някой друг....ето това казвам аз в написаното по-горе,а не,че трябва да живеем в утопичен свят прехранвайки се с хляб и сол!

    ОтговорИзтриване