вторник, 5 май 2009 г.

Жажда

Жадна съм за вдъхновение. Прежадняла. За разлика от кладенеца на сватята от малоумната реклама на не-помня-каква-ракия-беше,моя е абсолютно пресъхнал. Откъм мисъл,де,не в онзи вулгарен смисъл. Не е като съвсем да нямам идеи,напротив. Просто имам чувството,че нещо възпрепятства тяхното материализиране. Сякаш главната артерия между мисълта и действието е безвъзвратно прекъсната. Макар да сядам с нагласата да пиша просто не се получава. Всичко написано/казано от мен в последно време си е една своеобразна словесна диария,това ми е ясно и моля за извинение. Отдавам го на липсата на вдъхновение. Все пак е за предпочитане пред предположението,че,разбираш ли,не струвам. Второто е някак си лично и обидно,докато при първото се явявам просто невинна жертва на липсващото вдъхновение.
Бахти,аз не обичам да играя ролята на жертва,но нека не навлизам в друг филм.
Замислих се,къде да го търся това изгубено вдъхновение? То се е видяло,че аз съм Мохамед,а вдъхновението-планината. И ща не ща трябва аз да отида при него,защото то,очевидно,само няма да дойде при мен.
Б. твърди,че намира вдъхновение в любовта. Погледнато отстрани,изглежда намира вдъхновение по-скоро в секса,а мен нещо такова не би ме нахъсало да пиша по-добре. Би ме задоволило,но не би ме превърнало в по-добра писателка/блогърка.
Любовта пък в момента ми е нещо като тема-табу,така че не мисля да се хвърлям пак в дълбокото,макар Д. да твърди,че "само веднъж сме на 19 и трябва да живеем на предела на възможностите си".
Остава единствено да го потърся сред добрата компания. Хора,които да провокират мисълта и емоциите ми,за да мога,най-после,да напиша нещо свястно,което да се различава от словесна пръдня.

3 коментара:

  1. Мен добрата компания не ме вдъхновява особено. Когато ми е добре не си задавам въпрси защо е така, но виж когато ми е зле... Иначе съм напълно съгласен, че планината е вдъхновение. Аз него не го намирам толкова в добре познатото ежеднвеи, а в напълно различните случки, далеч от рутината, в непознатото.
    Добре де, все пак си мисля, че Боян никога не си е тръгвал, а просто спи.

    ОтговорИзтриване
  2. @nanera Напълно съм съгласна,че би трябвало да търсим вдъхновението в новото,в различното и нетипичното. Но има моменти в живота,в които просто не се случва нищо,единствената константа се явява рутината и на човек не му остава друго освен да потърси музата там,сред малките,на пръв поглед незначителни и периодично повтарящи се неща.

    ОтговорИзтриване
  3. Преследването на вдъхновение и ентусиазъм е едно от най-трудните неща в тоя живот, нали... и как па няма една свястна книга или теория по въпроса...или поне аз не съм намерил.
    Anyway, след много лутане и проба-грешки мога да споделя едно - то, вдъхновението, ентусиазмът, оная тръпка може да бъдат намерени само като гледаш навътре. (баси колко езотерично звучи)

    ОтговорИзтриване