събота, 16 май 2009 г.

Let's waste time chasing cars around our heads...

Изминаха няколко емоционално-заредени,изтощителни,но напълно удовлетворяващи ме дни. Не писах,не мислех,само чувствах. Може би на това се дължи и четиридневното ми отсъствие от блог и Интернет пространството. Съмнявам се на някого да са му липсвали постовете ми,но както и да е,да не изпадам в никому ненужни лирически отклонения. :)
Отдавна не ми се беше случвало за толкова кратък период да преживея толкова емоции. Преминах през какви ли не настроения-плач,радост,трепет,очакване,лека носталгия,удовлетворение,изтощение,прогресивно безсъние последвано от прилив на енергия.
Преживях и първият си работен ден-пак там,при миналогодишните колеги,в миналогодишния хотел,пропил миналогодишните ми емоции. Спомних си хубавите моменти,съпреживях ги и направих място за нови,още по-хубави такива. Посмях се,постърчах на рецепцията,попуших и подложих "шефа" на неистови изтезания като накрая възнаградих целодневното му търпение с кутийка планински въздух. Беше страхотен 1ви работен ден.
Дори не намерих време да отворя Литературата за 11 клас,която носех с идеята да си наваксам пропуските.

Послепис: Това ми напомня как ще се изложа утре на мадурата по БЕЛ,после и на мадурата по ДЕ по вдругиден. Майната му,в крайна сметка не ми пука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар