вторник, 5 май 2009 г.

No slave of the ordinary

"Шизофреничка. Ето такъв етикет и поставяха околните докато ставаха свидетели на ексцентричните й настроения й превъплъщения. Веднъж бе тиха и смирена,безмълвно отдадена на тишината,в друг миг пък крещеше,смееше се с гръмкия си,налудничав смях,викаше и псуваше,без да й пука,че се превръща в център на внимание,на осъдителни погледи и жлъчни коментари.
Имаше дни,в които се обличаше скромно,без грим,без престорени маниери. Изглеждаше толкова крехка и чуплива,че околните,от страх да не я доповредят,я отбягваха,правеха се,че тя не е сред тях,че не ги гледа с гарваново черните си очи. И точно когато започнеха да вярват,че са опитомили този див звяр с разрошени черни коси и луди очи,безумието й се завръщаше с пълна сила.
Обичаше да експериментира,да провокира. Обличаше се дръзко,на границата на приличието,в ярки,несъвместими цветове. Говореше гръмко,пускаше груби,неуместни шеги,на които нерядко се смееше сама. На пръв поглед беше точно тази,за която всички я мислеха: луда. Държеше се като луда,луд беше и блясъкът в тъмните й очи.
Но в живота има и още нещо,също така сигурно както смъртта и данъците,и то бе,че нищо не е такова,каквото изглежда. И тя бе живо доказателство за това.
Не,тя не беше луда. В нея нямаше дори частица от онази лудост,която хората се опитваха да й припишат.
Беше отчаяна. Болката от чуждото неразбиране и неодобрение тя умело прикриваше зад маската на вечния непукист. И въпреки многобройните си опити все не успяваше да се впише. Тя беше черната овца,отлъчена от стадото и оставена на произвола. Преди никой не я забелязваше,днес пък всички я отбягваха и презираха. Тя пък се правеше се на глуха и сляпа за хорските подигравки. Беше груба с тях,дори прекалено в жлъчните си забележки. Нараняваше ги,преди те да са нанесли върху нея смъртоносния си удар.
Наричаха я с какви ли не имена: ненормална,грубиянка,дори и себична кучка. Обиждаха я,оплюваха я и на никого не му пукаше какво я е превърнало в това,което е днес. Не си даваха сметка,че именно те са причина за нейната „лудост”. Те бяха консервативни,студени,безсърдечни същества,които не даваха и пет пари за другите. Не можеха,пък и не опитваха да разберат различните,да ги приобщят. Напротив,сочеха ги с пръст,хулеха ги и накрая ги прогонваха.
Такава беше нейната съдба-да бъде неразбрана,нежелана и отлъчена.
Нейна,но и на мнозина други."

Няма коментари:

Публикуване на коментар